Поаро спокойно отговори:
— Разбирам какво искате да кажете. До известна степен съм съгласен с вас. Злото наистина крачи по земята и може да бъде разпознато.
Майор Бари се изкашля.
— Като заговорихме за такива неща, някои от онези факири в Индия…
Майор Бари пребиваваше във „Веселия Роджър“ достатъчно дълго, за да бъдат всички нащрек за неговата досадна склонност да разказва дълги истории от Индия. И госпожица Брюстър, и госпожа Редфън бързо заговориха:
— Този човек, който плува към брега, не е ли вашият съпруг, госпожо Редфън? Какъв превъзходен замах има в стил кроул. Страхотно добър плувец е.
В същия миг госпожа Редфън каза:
— Я вижте! Колко красива е онази лодчица там навътре с червените платна. На господин Блат е, нали?
Платноходката с червените платна тъкмо пресичаше края на залива. Майор Бари изсумтя:
— Фантастична идея, червени платна… — Така опасността да слушат историята с факира беше избягната.
Еркюл Поаро изгледа одобрително младия мъж, който току-що беше доплувал до брега. Патрик Редфън беше един от хубавите представители на човешкия род. Слаб, с бронзов тен, широкоплещест и с тесен ханш в него имаше някаква заразителна радост и веселост. Някаква вродена простота, която печелеше любовта на всички жени и повечето мъже.
Той се изправи, изтръсквайки водата от себе си, и вдигна весело ръка за поздрав към жена си.
Тя му махна в отговор и извика:
— Ела тук горе, Пат.
— Идвам.
Той направи няколко крачки по плажа, за да си прибере кърпата, която беше оставил там.
Точно тогава една жена мина покрай тях.
Пристигането й беше като истинско появяване на сцената.
На всичко отгоре вървеше така, сякаш съзнаваше това. Не беше смутена. Изглежда, беше свикнала с неизбежното въздействие, което появата й предизвикваше.
Беше висока и стройна. Носеше семпла бяла плажна рокля без гръб и всеки сантиметър от откритото й тяло имаше красив равномерен бронзов тен. Беше като статуя. Разкошната й коса в пламтящо червено-кафяво, падаше на тежки къдрици. Лицето й имаше онази острота, която се забелязва, щом дойдат и отминат трийсетте, но цялостното й излъчване беше младежко — на изключителна и победоносна жизненост. Лицето й притежаваше някаква порцеланова неподвижност, а тъмносините й очи бяха леко дръпнати нагоре. На главата си носеше фантастична китайска шапка от нефритенозелен картон.
В нея имаше нещо, което правеше всяка жена на плажа да изглежда повехнала и безлична. И със същата неизбежност погледът на всеки присъстващ мъж беше привлечен и прикован в нея.
Очите на Еркюл Поаро се разшириха, мустаците му потрепнаха одобрително, майор Бари се надигна и изпъкналите му очи още повече изскочиха от вълнение; вдясно от Поаро преподобният Стивън Лейн пое дълбоко дъх и тялото му застина.
Майор Бари каза с дрезгав шепот:
— Арлин Стюърт (ето коя беше тя, преди да се омъжи за Маршъл) — гледах я в „Преходност“, преди да изостави театъра. Заслужава си да се види, а?
Кристин Редфън изрече с леден тон:
— Красива е — да. Струва ми се, че по-скоро прилича на звяр.
Емили Брюстър каза рязко:
— Точно сега говорехте за злото, мосю Поаро. За мен тази жена е олицетворение на злото. Тъмна личност. Случайно зная доста за нея.
Унесен в спомени, майор Бари заговори:
— Спомням си една девойка там, в Смила. Тя също беше червенокоса. Жената на един офицер от по-нисък ранг. Нима тя не настрои всички един против друг. Точно това направи. Мъжете полудяха по нея! Всички жени, естествено, биха искали да й избодат очите, наруши спокойствието на не един дом. — Подсмихна се. — Съпругът беше приятен, тих човек. Боготвореше земята под краката й. Не забелязваше никога нищо или се преструваше, че не забелязва.
Стивън Лейн каза с приглушен, но напрегнат глас:
— Подобни жени са заплаха… заплаха за…
Той спря.
Арлин Стюърт беше стигнала до водата. Двама младежи, почти момчета, скочиха и се устремиха към нея. Тя стоеше и им се усмихваше.
Погледът й се плъзна покрай тях към Патрик Редфън, който вървеше по брега.
„Все едно, че наблюдаваш стрелката на компас“ — помисли си Еркюл Поаро. Патрик Редфън се отклони от пътя си. Стрелката, каквото и да прави, трябва да се подчини на природния закон и да се завърти на север. Краката на Патрик Редфън го заведоха при Арлин Стюърт.