Поаро се обади:
— Господин Блат, имаме основания да вярваме, че тази сутрин госпожа Маршъл е отишла в Залива на елфите, за да се срещне с някого. Имате ли някаква представа кой би могъл да бъде този някой?
Блат намигна.
— Не е догадка. Съвсем сигурно е. Редфън!
— Не е бил той.
Мъжът заекна от изненада:
— Тогава не зная… Не, изобщо не мога да си представя… — Продължи, възвръщайки малко от самоувереността: — Както казах преди, това не съм бил аз! Къде ти такъв късмет! Да видим! Не може да е Гарднър — жена му го държи прекалено зорко под око! Онова старо магаре Бари? Глупости! Едва ли би могъл да е свещеникът. Въпреки че, обърнете внимание, виждал съм негово преподобие доста да я наблюдава. С неодобрение, а може би все пак и с окото на мераклия! А? Големи лицемери са повечето духовници. Четохте ли за онзи случай миналия месец? Свещеник и дъщерята на църковния прислужник! — Господин Блат се захили.
Полковник Уестън студено попита:
— Не си ли спомняте нещо, което би могло да ни помогне?
Другият поклати глава.
— Не. Нищо не си спомням. — И добави: — Това ще вдигне малко шум, предполагам. Пресата ще го грабне като топъл хляб. В бъдеще няма да има чак толкова високопарни приказки за изключителността на хотела „Веселия Роджър“. Наистина весел Роджър. Страхотна веселбичка покрай този случай.
Еркюл Поаро измърмори:
— Не се ли забавлявахте по време на престоя си тук?
Лицето на Блат пламна. Той каза:
— Ами не. Карането на платноходка е чудесно и пейзажът, и обслужването, и храната — но в самото място няма matiness, разбирате какво имам предвид! Искам да кажа, че моите пари са също толкова добри като тези на някой друг. Всички сме тук, за да се забавляваме. Защо тогава да не се съберем и да го направим. Всички тези групички и хора, които седят сами и отговарят със смразяващи „Добро утро“ и „Добър вечер“ и „Да, какво приятно време“. Пълна скука. Надути чучела! — Той замълча — сега вече наистина беше много зачервен. Избърса челото си още веднъж и каза с извинителен тон: — Не ми обръщайте внимание. Много се впрягам.
III.
Еркюл Поаро измърмори:
— И какво мислим за господин Блат?
Полковник Уестън се ухили:
— Вие какво мислите за него? Вие сте се срещали с него повече.
Детективът отвърна:
— Имате много от вашите английски изрази, с които да го опишете. Нешлифован диамант! Човекът, който сам се е издигнал! В зависимост от това как ще погледнете на него, той е трогателен, смешен, просташки нахален! Всичко е въпрос на виждане. Но мисля също, че той е и нещо друго.
— И какво е това?
Еркюл Поаро измърмори:
— Мисля, че е нервен.
IV.
Инспектор Колгейт съобщи:
— Засякох времето. От хотела до стълбата в Залива на елфите е три минути. Това е ако вървите, докато от хотела не могат вече да ви виждат, а после тичате като луд.
Уестън повдигна вежди:
— По-бързо е, отколкото си мислех.
— Надолу по стълбата до плажа е минута и три четвърти. Нагоре е две минути. Това е времето на полицая Флинт. Но той е малко нещо атлет. Когато се върви нормално дотам и по стълбата, цялата работа отнема приблизително около четвърт час.
Уестън кимна.
— Има още едно нещо, което трябва да разгледаме — въпроса с лулата.
Колгейт отбеляза:
— Блат пуши лула, Маршъл също, а и свещеникът. Редфън пуши цигари, а американецът предпочита пури. Майор Бари изобщо не пуши. Една лула има в стаята на Маршъл, две — в стаята на Блат и една — в тази на свещеника. Камериерката казва, че Маршъл има две лули. Другата камериерка не е много наблюдателна. Не знае другите двама по колко лули имат. Казва неопределено, че в стаите им била забелязала две-три.
Уестън кимна.
— Нещо друго?
— Говорих с персонала. При тях всичко изглежда наред. Хенри, човекът на бара, потвърждава показанията на Маршъл за това, че го е видял в единайсет без десет. Уилям, онзи, който поддържа плажа, през по-голямата част от сутринта е бил долу на скалите край хотела и е поправял стълбата. Изглежда чист. Джордж е поставял маркировка на тенискорта, а после е разсаждал някакви цветя покрай трапезарията. Не биха могли да видят някого, който идва към острова по свързващия път.