Уестън кимна.
— А третият мъж?
— Хорас Блат? Моето мнение, сър, е, че там категорично има нещо съмнително. Плаща данък върху сума, която доста надвишава доходите му от неговото железарско предприятие. И обърнете внимание, той е мошеник. Вероятно може да сервира едно приемливо обяснение — играе доста на борсата и е участник в някоя и друга тъмна сделка. О, да, може да съществуват правдоподобни обяснения, но няма съмнение във факта, че от няколко години насам трупа значителни суми от необясними източници.
— Всъщност — каза Уестън — мисълта ви е, че Хорас Блат е по професия един преуспяващ изнудвач?
— Или това, сър, или наркотици. Видях се с главния инспектор Риджуей, който отговаря за трафика с наркотици и той беше безкрайно заинтересуван. Изглежда, че напоследък се внася доста хероин. Те са по следите на дребните пласьори, горе-долу знаят кой движи нещата от другия край, но това, което досега ги е спъвало, е начинът на внасяне в страната.
Уестън констатира:
— Ако смъртта на госпожа Маршъл е в резултат от нейното замесване, невинна или не, в тази афера с наркотиците, то тогава по-добре ще е да предадем цялата история на Скотланд Ярд. Това е тяхна грижа. А? Какво ще кажете?
Инспектор Колгейт въздъхна със съжаление:
— Боя се, че сте прав, сър. Ако става въпрос за наркотици, значи е случай за Скотланд Ярд.
След кратък размисъл Уестън заключи:
— Това наистина изглежда най-вероятното обяснение.
Колгейт кимна мрачно.
— Да, наистина. Маршъл изобщо не е замесен — макар че аз събрах малко информация, която би могла да ни е от полза, ако алибито му не беше толкова добро. Изглежда, че фирмата му е пред фалит. Не по негова вина, нито по вина на съдружника му, просто в резултат на кризата миналата година и общото състояние на търговията и финансите. А доколкото му е било известно, той е щял да получи петдесет хиляди лири, ако жена му умре. А петдесет хиляди биха се оказали доста полезна сума. — Той въздъхна. — Изглежда жалко, когато човек има два съвършено добри мотива за убийство, да може да се докаже, че той няма нищо общо с тази работа.
Уестън се усмихна.
— Горе главата, Колгейт. Все още имаме възможност да се отличим. Все още остава хипотезата с изнудването, а и смахнатият свещеник, но аз лично мисля, че решението с наркотиците е най-вероятно и ако се окаже, че някой от бандата наркотрафиканти я е очистил, ние ще сме помогнали на Скотланд Ярд да разреши проблема с наркотиците, фактически, както и да погледнеш на нещата, доста добре се справихме.
Колгейт каза:
— Е, какво да се прави, сър, така е. Между другото, проверих за автора на онова писмо, което намерихме в стаята й. Онова с подпис Дж. Н. Нищо не излезе. Той е в Китай в пълна безопасност. Същият, за когото ни говореше госпожица Брюстър. Един млад непрокопсаник. Проверих и останалите приятели на госпожа Маршъл. Никакви улики там. Всичко, което е могло да се открие, сме го открили, сър.
Уестън каза:
— Значи сега всичко зависи от нас. — Той замълча и после добави: — Да си се виждал с нашия белгийски колега? Той знае ли всичко, което ми каза?
Колгейт рече ухилен:
— Странен дребосък, нали? Знаете ли к’во ме попита той онзи ден? Искаше подробности за всички случаи на удушаване през последните три години.
Полковник Уестън се надигна.
— Наистина ли? Чудя се…
— Кога, казахте, влязъл в дома за душевноболни преподобният Стивън Лейн?
— Една година преди последния Великден, сър.
Полковник Уестън мислеше усилено.
— Имаше един случай — тялото на млада жена, намерено някъде близо до Багшот. Отивала да се срещне някъде със съпруга си и изобщо не стигнала. А се появи и това, което вестниците нарекоха „Загадката на пустата горичка“. И двете в Съри, ако правилно си спомням.
Погледът му срещна този на инспектора. Колгейт възкликна:
— Съри? Дума да няма, сър, съвпада, нали? Чудя се…
II.
Еркюл Поаро седеше на тревата, покриваща най-високата част на острова.
Малко вляво от него беше началото на стоманената стълба, която водеше надолу към Залива на елфите. Близо до горния край на стълбата имаше няколко груби канари, които оформяха лесно укритие за всеки, който възнамеряваше да се спуска до плажа. От самия плаж малко можеше да се види отгоре поради надвисналия стръмен бряг.