Еркюл Поаро поклати мрачно глава.
Парченцата от неговата мозайка заемаха местата си.
Прехвърли в ума си тези парченца, разглеждайки всяко като самостоятелна част.
Една сутрин на плажа няколко дни преди смъртта на Арлин Маршъл.
Една, две, три, четири, пет отделни реплики, изречени онази сутрин.
Вечер, прекарана в игра на бридж. Той, Патрик Редфън и Розамънд Данли бяха около масата. Кристин е излязла навън, след като е свалила картите си, и е подслушала някакъв разговор. Кой още е бил във фоайето по това време? Кой не е бил? Вечерта преди престъплението. Разговорът, който той беше провел на скалите, и сцената, на която беше станал свидетел на връщане към хотела.
„Габриел“ № 8.
Една ножица.
Счупена тръбичка на лула.
Шишенце, изхвърлено през прозореца.
Зелен календар.
Пакет свещи.
Огледало и пишеща машина.
Кълбо наситено виолетова прежда.
Часовник на едно момиче.
Изтичаща се по канала вода от вана.
Всеки един от тези несвързани факти трябваше да се намести на определеното му място. Не трябваше да има пукнатини.
И тогава с всеки конкретен факт, поставен на място, по-нататък към следващата спирка: собствената му увереност, че злото присъства на острова.
Злото…
Той сведе поглед към една хартийка в ръката си с написани на машина думи.
Нели Парсънс — намерена удушена в една пуста горичка край Чобъм. Никаква следа към убиеца.
Нели Парсънс?
Алис Коригън.
Той много внимателно прочете подробностите за смъртта на Алис Коригън.
III.
Към Еркюл Поаро се приближи инспектор Колгейт.
Поаро харесваше инспектора. Харесваше лицето му с дълбоко врязани бръчки, проницателните му очи, бавния му, спокоен маниер.
Колгейт седна. Погледна към изписаните на машина листчета в ръката на Поаро:
— Свършихте ли нещо с тези случаи, сър?
— Проучих ги, да.
Колгейт стана, мина напред и надникна в следващата ниша. Върна се и каза:
— Човек не може да бъде прекалено внимателен. А не искам да ни подслушват.
Поаро отвърна:
— Умно.
Инспекторът продължи:
— Спокойно мога да ви кажа, сър, че самият аз се заинтересувах от тези случаи… макар че вероятно нямаше да се замисля за тях, ако вие не бяхте попитали. Заинтересувах се по-специално от един.
— Алис Коригън?
— Алис Коригън. — Той замълча. — Бях в полицията в Съри за този случай… исках да събера всички подробности за него.
— Кажете ми, приятелю. Интересува ме — много ме интересува.
— Мислех, че може да ви заинтересува. Алис Коригън била намерена в Цезаровата дъбрава в Блакридж Нийт… няма и осемнайсет километра от горичката Марли, където е била намерена Нели Парсънс. И двете места са на разстояние до двайсетина километра от Уайтбридж, където Лейн е бил викарий.
Поаро поиска:
— Кажете ми още за смъртта на Алис Коригън.
Колгейт каза:
— Полицията в Съри първоначално не свързала смъртта й с тази на Нели Парсънс. Защото се били насочили към съпруга като виновник. Не зная напълно защо, освен това, че той бил малко от типа, който журналистите наричат „загадъчен мъж“ — не се знаело много за него, какъв бил или откъде е дошъл. Омъжила се за него против волята на семейството си, имала някакви свои пари… и била застраховала живота си в негова полза… всичко това било достатъчно, за да събуди подозрение, както предполагам ще се съгласите, сър?
Поаро кимна.
— Но щом стигнали до фактите, съпругът веднага бил изключен от играта. Тялото било открито от една от онези жени планинарки — жилави млади жени с къси панталонки. Тя била абсолютно съвършен и надежден свидетел — треньорка по спортни игри в някакво училище в Ланкъшир. Отбелязала си часа, когато намерила тялото — било точно четири и петнайсет следобед… изказала свое мнение, че жената не е била мъртва от дълго време — не повече от десет минути. Това напълно съвпадало с мнението на съдебния лекар, когато прегледал тялото в 5.45. Тя оставила всичко както било и вървяла пеша през полето до Багшотското полицейско управление, където съобщила за смъртта. А от три до четири и десет Едуард Коригън бил във влака, връщайки се от Лондон, където ходил през деня по работа. Във вагона заедно с него имало още четирима души. От гарата взел местния автобус, двама от неговите спътници от влака също се качили. Слязъл на кафенето в Пайн Ридж, където имал уговорка да се срещне с жена си за чай. Часът тогава бил четири и двайсет и пет. Поръчал чай и за двамата, но казал да не го носят, докато тя не дойде. После се поразходил отвън. Когато не се появила до пет часа, той започнал да се тревожи — помислил си, че може да си е навехнала глезена. Били се уговорили тя да пресече пеша през блатистата местност от селото, в което били отседнали, до кафенето „Пайн Ридж“ и да си отидат с автобуса. Цезаровата дъбрава не е далеч от кафенето и решили, че тя била подранила и затова седнала да се наслади малко на гледката, преди да продължи, и че някакъв скитник или побъркан се е натъкнал на нея там и я е изненадал. Веднага щом било доказано, че съпругът не е намесен, свързали смъртта й с тази на Нели Парсънс — онази твърде вятърничава слугиня, която била намерена удушена в горичката Марли. Решили, че същият човек е виновен и за двете престъпления, но никога не го хванали — и още повече — никога не стигнали близо до залавянето му! Навсякъде ударили на камък. — Той замълча и после бавно каза: — А сега… ето трета жена е удушена… и един джентълмен, когото няма да назовем, е на самото място.