Той спря. Проницателните му очички се извърнаха към Поаро. Чакаше с надежда.
Устните на Поаро се задвижиха. Инспектор Колгейт се наведе напред.
Детективът мърмореше:
— … толкова е трудно да се разбере кои парчета са от килимчето и кои са от опашката на котката.
— Извинете, сър? — попита инспекторът слисан.
Поаро бързо изрече:
— Извинявайте. Следвах една своя линия на мислене.
— Какво е това за някакво килимче и някаква котка?
— Нищо… изобщо нищо. — Той замълча. — Кажете ми, инспектор Колгейт, ако подозирате, че някой ви лъже — много, много лъже, но вие нямате доказателства — какво бихте направили?
Инспекторът се замисли.
— Трудно е, да. Но моето мнение е, че ако някой наговори много лъжи, те непременно ще го уличат накрая.
Поаро кимна.
— Да, това е съвсем вярно. Виждате ли, всъщност само в ума ми някои изявления са лъжи. Аз мисля, че са лъжи, но не зная, че са лъжи. Но човек вероятно може да направи проверка — да провери една малка лъжа. И ако се докаже, че това е лъжа — ами тогава той ще знае, че всичко останало е било също лъжи!
Инспектор Колгейт го погледна любопитно.
— Вашата мисъл работи по странен начин, не е ли така, сър? Но смея да кажа, че накрая всичко излиза както трябва. Моля да ме извините, че ще ви попитам, но какво ви накара да се интересувате от случаите на удушаване изобщо?
Поаро бавно отговори:
— Във вашия език има една дума — изкусен. Престъплението ми изглеждаше изключително изпипано — изкусно! Накара ме да се зачудя дали е било пръв опит.
— Разбирам.
Поаро продължи:
— Казах си, нека прегледам предишни престъпления от подобен характер и ако има някое, което много наподобява това — eh bien, ами ще имаме много ценно указание.
— Искате да кажете — използването на същия метод на умъртвяване?
— Не, не! Имам предвид много повече от това. Смъртта на Нели Парсънс например не ми казва нищо. Но смъртта на Алис Коригън — кажете ми, инспектор Колгейт, не забелязвате ли една очевидна прилика с това престъпление?
Инспекторът се замисли. Най-сетне каза:
— Не, сър, не мога да кажа, че забелязвам, сър. Освен, че и в двата случая съпругът има стоманено алиби.
Поаро меко каза:
— Аха, значи сте забелязали това?
IV.
— Я, Поаро. Радвам се да ви видя. Влизайте, точно човекът, който ми трябва.
Еркюл Поаро прие поканата.
Началникът на полицейското управление побутна кутия цигари, сам взе една и я запали. Между дръпванията обяви:
— Решил съм какво да предприема. Но бих искал да ми кажете мнението си по въпроса, преди да действам решително.
— Кажете, приятелю — отвърна детективът.
Уестън съобщи:
— Реших да се обадя в Скотланд Ярд и да им предам случая. По мое мнение, макар че имаше основания за подозрения към един-двама души, случаят се върти около контрабандата на наркотици. За мен изглежда съвсем ясно, че Пещерата на елфите е била мястото, определено за предаване на стоката.