Поаро кимна.
— Съгласен съм.
— Чудесно. И съм почти сигурен кой е нашият контрабандист на наркотици. Хорас Блат.
Поаро отново се съгласи:
— За това също имаме данни.
— Виждам, че разсъжденията ни са се движили в една и съща посока. Блат имал навик да се разхожда с платноходка. Понякога е канел някой със себе си, но по-често излизал сам. Той има едни доста крещящи червени платна за лодката си, но ние открихме, че има и бели платна, прибрани настрани. Мисля, че е плавал до определено място и се е срещал с друга лодка — платноходка или моторна яхта или нещо подобно, и стоката е била предавана така. Тогава Блат се връща на брега, в Залива на елфите, в удобно време на деня…
Еркюл Поаро се усмихна.
— Да, да, в един и половина. В определения за обяд час на англичаните, когато всички със сигурност са в салона за хранене. Островът е частна собственост. Не е място, където външни хора идват на излет следобед. Хората понякога се преместват за чай от хотела в Залива на елфите, когато слънцето го огрее, или ако искат да отидат на излет, отиват някъде далеч навътре в полята, на доста километри от тук.
Началникът на полицейското управление кимна.
— Точно така. Следователно Блат е слизал на брега там и е складирал стоката на издатината в пещерата. Някой друг е трябвало да я вземе, когато му дойде времето.
Поаро измърмори:
— Имаше една двойка, спомняте ли си, дошла да обядва на острова в деня на убийството? Това би бил един начин да се вземе стоката. Летовници от някакъв хотел от равнината или от Сейнт Лу идват на Острова на контрабандистите. Съобщават, че ще обядват. Първо се разхождат из острова. Колко е лесно да слязат до брега, да вземат кутията за сандвичи, да я сложат, без съмнение в плажната чанта, която мадам носи, и да се върнат за обяд в хотела — малко по-закъснели може би, да речем, в два без десет, след като са се насладили на разходката си, докато всички са били в столовата.
Уестън каза:
— Да, изглежда напълно осъществимо. А тези наркоорганизации са доста безмилостни. Ако някой случайно се натъкне на тях и научи за цялата работа, те няма да се церемонят и ще го накарат да замълчи. Струва ми се, че това е правилното обяснение за смъртта на Арлин Маршъл. Възможно е точно тази сутрин Блат да е бил в залива, за да складира стоката. Неговите съучастници са щели да дойдат за нея същия този ден. Арлин пристига на брега и го вижда да влиза в пещерата с кутията. Тя го разпитва за това и той я убива и се измъква с лодката си възможно най-бързо.
Поаро попита:
— Смятате категорично, че Блат е убиецът?
— Това изглежда най-вероятно. Разбира се, възможно е Арлин да е подразбрала истината по-рано, да е подметнала нещо за това на Блат и някой друг член на бандата да си е уговорил лъжлива среща с нея и да я е пречукал. Та както казах, мисля, че най-добрият изход е да предадем случая на Скотланд Ярд. Те имат много по-добри шансове от нас да докажат връзката на Блат с бандата.
Поаро кимна замислено. Уестън попита:
— Смятате ли, че е разумно да постъпим така?
Поаро се замисли. Най-сетне отговори:
— Може би.
— По дяволите, Поаро, имате ли нещо наум или не?
Детективът отвърна мрачно:
— Ако имам, не съм сигурен, че мога да го докажа.
Уестън каза:
— Разбира се, зная, че вие с Колгейт имате други идеи. Изглежда ми малко фантастично, обаче съм длъжен да призная, че има нещо там. Но дори и да сте прав, все пак мисля, че това е случай за Скотланд Ярд. Ще им дадем фактите и те могат да работят заедно с полицията в Съри. Това, което усещам, е, че случаят всъщност не е за нас. Не е достатъчно локализиран. — Той замълча. — Какво мислите, Поаро? Какво смятате, че трябва да се направи по въпроса?
Поаро изглеждаше потънал в мисли. Най-после отговори:
— Зная какво бих искал да направя.
— Да, човече. Той измърмори:
— Бих искал да отида на излет.
Полковник Уестън се вторачи в него.
Дванайсета глава
I.
— Излет, мосю Поаро?
Емили Брюстър се вторачи в него, сякаш той не беше с всичкия си.
Поаро каза закачливо:
— Струва ви се ужасно възмутително, нали така? Но на мен ми изглежда изключително примамлива идея. На нас ни е нужно нещо от ежедневието, от обичайното, за да възстановим нормалния живот. Нямам търпение да видя нещо от Дартмур, времето е хубаво. Това — как да се изразя — ще ободри всички. Така че помогнете ми в това начинание. Убедете всички.