Кристин кимна:
— Колко сте съобразителен. Точно така беше. Едва пред хотела сякаш се събудих от някакъв сън и забързах навътре, мислейки, че съм закъсняла, но когато видях часовника във фоайето, осъзнах, че имам предостатъчно време.
Еркюл Поаро отново каза:
— Точно така.
Той се обърна към Маршъл:
— Сега трябва да ви обясня някои неща, които намерих в стаята на дъщеря ви след убийството. В камината имаше голяма буца стопен восък, обгорени коси, парченца картон и хартия и обикновена домакинска карфица. Хартията и картонът може да са несъществени, но другите три неща навеждаха на размисъл — особено когато на полицата с книгите намерих напъхано навътре едно томче за магиите и магьосничеството, взето от тукашната библиотека. То много лесно се отваряше на една определена страница. На тази страница бяха описани различни методи за причиняване на смърт чрез моделирането от восък на фигура, която да изобразява жертвата. Тя бавно се изгаря, докато се разтопи… или другата възможност е да я прободете с карфица в сърцето. В резултат на това жертвата ще умре. По-късно разбрах от госпожа Редфън, че Линда Маршъл рано онази сутрин е излизала, купила е пакет свещи и е изглеждала смутена, когато се разбрало какво е купила. Нямам никакви съмнения какво се е случило след това. Линда е направила от восъка на свещите груба фигура — вероятно я е украсила с кичурче от червената коса на Арлин, за да придаде сила на магията — пробола я е в сърцето с карфица и най-накрая е разтопила фигурата, изгаряйки под нея парчета картон. Това е детинщина, суеверие, но разкрива едно нещо — желанието да убие.
Съществувала ли е вероятност да е имало нещо повече, освен желанието? Могла ли е Линда Маршъл в действителност да убие мащехата си?
На пръв поглед изглеждаше, сякаш тя има идеално алиби — но в действителност, както току-що изтъкнах, показанията за часа са били осигурени от самата Линда. Тя лесно би могла да заяви, че часът е бил с петнайсет минути по-късно отколкото е бил фактически.
Напълно възможно е било, щом госпожа Редфън е тръгнала от плажа, Линда да я е последвала до високото и после да се е втурнала към стълбата през доста стесняващата там част на острова, да е слязла бързо, да е пресрещнала там мащехата си, да я е удушила и да се е върнала нагоре по стълбата, преди да се появи лодката с госпожица Брюстър и Патрик Редфън. Могла е тогава да се върне в Залива на чайките, да се изкъпе в морето и спокойно да се върне в хотела. Но това изисква две неща. Трябва със сигурност да е знаела, че Арлин Маршъл ще бъде в Залива на елфите, и трябва да е имала физически данни да извърши това. Е, първото е било напълно възможно — ако Линда Маршъл е написала бележка на Арлин от нечие друго име. Що се отнася до второто — Линда има много големи и силни длани. Големи като на мъж ръце. Що се отнася до силата, тя е във възрастта, когато човек е склонен към психическа неустойчивост. Умопомрачението често се придружава от необикновена сила. Има и още едно, дребно нещо. Майката на Линда е била обвинена и съдена за убийство.
Кенет Маршъл вдигна глава. Гневно възрази:
— А също така беше и оправдана.
— Оправдана беше — съгласи се Поаро.
Маршъл каза:
— И ето какво ще ви кажа, мосю Поаро. Рут — съпругата ми — беше невинна. Това зная със съвършена и абсолютна сигурност. В интимните отношения в живота ни не може да ме е мамила. Тя беше невинна жертва на обстоятелствата. — Той замълча. — И не вярвам, че Линда е убила Арлин. Това е нелепо… абсурдно!
Поаро попита:
— Тогава вярвате ли, че писмото е подправено?
Маршъл протегна ръка и Уестън му го подаде.
Маршъл го разгледа внимателно. После поклати глава.
— Не — отвърна той неохотно. — Линда е написала това.
Поаро каза:
— Тогава, щом тя го е написала, има само две обяснения. Или го е написала в пълно съзнание, знаейки, че е убийца, или… или, да речем… го е написала умишлено, за да предпази някой друг, някой, за когото се е страхувала, че е заподозрян.
— Имате предвид мен?
— Възможно е, нали така?
Маршъл поразмисли миг-два, после каза тихо:
— Не, тази мисъл е абсурдна. Линда може би е схванала, че първоначално към мен се отнасяха с подозрение. Но след това разбра, че с това е приключено — че в полицията приеха алибито ми и насочиха вниманието си другаде.
Поаро отбеляза: