— А да предположим, че това е било не толкова мисълта, че вие сте заподозрян, а убеденост, че сте виновен?
Маршъл се втренчи в него и се изсмя.
— Това е абсурдно.
Детективът продължи:
— Чудя се. Съществуват, както знаете, няколко възможности за смъртта на съпругата ви. Съществува теорията, че е била изнудвана, че онази сутрин е отишла да се срещне с изнудвача и че изнудвачът я е убил. Съществува и теорията, че Заливът на елфите и пещерата са били използвани за внасяне на наркотици и че тя е била убита, защото случайно е научила нещо за това. Има и трета възможност — че е била убита от набожен маниак. А има и четвърта възможност — вие сте очаквали да получите доста пари след смъртта на жена си, нали, капитан Маршъл?
— Току-що ви казах…
— Да, да… съгласен съм, че е невъзможно вие да сте убили жена си — ако сте действали сам. Но да предположим, че някой ви е помагал?
— Какво, по дяволите, искате да кажете?
Най-после кроткият човек беше разгневен. Той почти стана от стола си. Гласът му беше заплашителен. Очите му светеха безмилостно и гневно.
Поаро отговори:
— Искам да кажа, че това не е престъпление, което е извършено от един човек. Замесени са двама. Съвсем вярно е, че не бихте могли да напишете онова писмо и в същото време да сте отишли до залива… но бихте имали време да нахвърлите стенографски писмото и някой друг да го е напечатал в стаята ви, докато не сте били там, а сте изпълнявали смъртоносната си мисия.
Еркюл Поаро погледна към Розамънд Данли:
— Госпожица Данли твърди, че в единайсет без десет е напуснала Слънчевата тераса и ви е видяла да пишете в стаята си. Но точно по това време господин Гарднър отиде до хотела, за да донесе на жена си кълбо прежда. Той не е срещнал, нито е видял госпожица Данли. Това е доста странно. Като че ли тя изобщо не е напускала Слънчевата тераса или е тръгнала от там много по-рано и е била в стаята ви, тракайки прилежно на машината. Още нещо, вие заявихте, че когато госпожица Данли надникнала в стаята ви в единайсет без петнайсет, вие сте я видели в огледалото. Но в деня на убийството машината и книжата ви бяха на писалището в ъгъла на стаята, докато огледалото беше между прозорците. Значи това твърдение е било лъжа. По-късно преместихте машината си на масата под огледалото, за да подкрепите своята история — но беше твърде късно. Аз бях наясно, че вие с госпожица Данли ме излъгахте.
Розамънд Данли се обади:
— Колко дяволски изобретателен сте!
Еркюл Поаро повиши глас:
— Но не такъв дявол и толкова изобретателен, колкото човекът, който е убил Арлин Маршъл! Помислете за момент пак за тогава. С кого, мислех аз — с кого, мислеха всички — е отишла да се срещне Арлин Маршъл онази сутрин? Всички набързо направихме едно и също заключение. С Патрик Редфън. Тя не отиваше да се срещне с изнудвач. Лицето й би ми подсказало това. О, не, тя отиваше да се срещне с любовник — или е мислела така. Да, бях съвсем сигурен. Арлин Маршъл е отивала да се срещне с Патрик Редфън. Но минута по-късно Патрик Редфън се появи на плажа и явно се оглеждаше за нея. Тогава какво?
Редфън каза с прикрит гняв:
— Някакъв дявол използва моето име.
Поаро продължи:
— Вие съвсем явно бяхте разстроен и изненадан от това, че тя не се появи. Почти прекалено явно може би. Моята теория, господин Редфън, е, че тя е отишла в Залива на елфите да се срещне с вас и че наистина ви е срещнала и вие сте я убили там, какъвто е бил вашият план.
Патрик Редфън зяпна. Каза с пискливия си, добродушен ирландски глас:
— Да не би да сте малоумен? Аз бях с вас на плажа до момента, когато тръгнахме с лодката на госпожица Брюстър и я намерихме мъртва.
Еркюл Поаро отвърна:
— Вие сте я убили, след като госпожица Брюстър е заминала с лодката да доведе полицията. Арлин Маршъл не е била мъртва, когато сте стигнали до брега. Чакала е скрита в пещерата, докато брегът се изчисти.
— Но тялото! Госпожица Брюстър и аз, и двамата видяхме тялото.
— Тяло — да. Но не мъртво тяло. Живото тяло на жената, която ви е помогнала, ръцете и краката й са покрити с изкуствен тен, лицето й е скрито от зелена картонена шапка. Кристин, съпругата ви (а може и да не ви е съпруга — но все пак ви е съдружничка), помагайки ви да извършите това престъпление, както ви е помогнала да извършите и престъплението в миналото, когато е „открила“ тялото на Алис Коригън поне двайсет минути, преди Алис Коригън да умре — убита от съпруга си Едуард Коригън — вие!