— Всяка двойка близнаци са имали еднакви сили — предположих аз. — Близнаците са имали един и същ набор сили.
Летящ рицар кимна.
— Значи, някак е генетично.
— Да и не — отговори Летящ рицар. — Не можем да открием нищо генетично в Епичните, което да е свързано с техните сили. Дрънканиците за митохондриите? Ние го измислихме; изглеждаше приемливо, понеже ДНК на Епичните се разпада бързо. Всичко друго, което си чувал за мотиваторите, са наукоподобни глупости за заблуда на онези, които може би опитват да разберат как да се конкурират с нас.
— И как тогава?
— Даваш си сметка, че ако ти кажа, ще наруша споразумението си с останалите компании.
— Оценявам това.
Той вдигна вежда, а манекенът скръсти ръце.
— Ако има и най-малката възможност да съм прав и да спра Епичните завинаги, не си ли струва рискът?
— Да. Но все пак искам да ми дадеш обещание, момче. Да не споделяш тайната.
— Не е правилно да го държите в тайна — възразих аз. — Ако правителствата по света разполагаха с това знание, щяха да успеят да устоят на Епичните.
— Твърде късно е. Думата ти.
Поклатих глава.
— Добре де. Ще кажа на моя отряд, но и тях ще закълна да пазят тайна. Няма да кажем на други.
Той поразмисли и въздъхна.
— Клетъчни култури.
— Клетъчни… какво?
— Клетъчни култури — повтори той. — Нали знаеш, когато вземеш проба от клетки и ги отгледаш в лаборатория? Това е отговорът. Взимаш клетките на някой Епичен, слагаш ги в епруветка с хранителни вещества и пускаш електричество през тях. Бум. Можеш да имитираш силите на въпросния Епичен.
— Шегуваш се.
— Не.
— Не може да е толкова лесно.
— Изобщо не е лесно. Волтажът на електричеството определя коя от силите получаваш. Трябва да си готов да я насочиш правилно, иначе ще се взривиш — проклятие, можеш да взривиш целия щат — и ще летиш до луната. Повечето от експериментите ни и цялата тази екипировка се базира на използването на силите, които идват от клетките.
— Хмм. Значи казваш, че Злочестие не може да направи разлика между истински човек и камара клетки? — Странна грешка за такова интелигентно същество.
— Е, по-вероятно е просто да не му пука — отговори Летящ рицар. — Искам да кажа, ако Злочестие е Епичен. Пък и може да има някакво взаимодействие на мотиваторите, което ние не разбираме. Истината е, че тези неща и в най-добрите случаи са капризни. От време на време дадена сила просто не действа при някого. Всички я ползват, обаче той не може да работи с устройството.
— Случва се по-често на Епичните. Джонатан доказа, че Епичните могат да използват мотиватори, обаче понякога се натъквахме на мотиватор, с който той не можеше да работи. Същото важи и когато един човек ползва два различни мотиватора. Понякога се получава интерференция и единият отказва.
Облегнах се умислено в стола.
— Клетъчни култури. Ха. Май има смисъл, но изглежда… толкова просто.
— Най-добрите тайни обикновено са прости. Просто е обаче само в ретроспекция. Знаеш ли колко време отне на учените във времената преди Злочестие да разберат как се отглеждат култури от нормални човешки клетки? Беше удивително труден процес. Е, същото е и с мотиваторите. Трудихме се като роби за създаването на първите. Това, което наричате мотиватор, всъщност е малък инкубатор. Мотиваторът храни клетки, регулира температурата, изхвърля отпадъка. Ако е добре изработен, качественият мотиватор ще изтрае десетилетия.
— Регалия знаеше твоята тайна — казах аз. — Тя хвана Разрушение и използва неговите клетки за създаването на бомба.
Летящ рицар мълчеше. Погледнах го. Манекенът му беше облегнат на стената с ръце зад гърба и сведена глава, все едно не е сигурен.
— Какво? — попитах го аз.
— Произвеждането на мотиватори от живи Епични е опасно.
— За Епичния.
— Искри, не, за теб. Могат да чувстват, когато някой друг ползва силите им. Ужасно болезнено е, освен това те усещат къде се случва. Естествено, намират източника на болката и го унищожават.
— Ето тук е мястото на близнаците — подхвърлих аз. — Ти каза…
— Че единият почти винаги убива другият. Защото го боли, когато другият използва силите си. Затова не правя мотиватори от живи Епични. Лоша, лоша идея.
— Аха. Ами доколкото познавам Разрушение, той вероятно се е радвал на болката. Като котка е.
— Като… котка?
— Да. Откачена, сбъркана, цитираща светите писания котка, която обича болката. — Вирнах глава. — Какво? Мислиш, че е по-скоро пор? Разбирам. Сега за Регалия. Тя оперира Разрушение. Не ѝ ли беше нужна само кръвна проба?