— Знаеш ли, Дейвид, фактът, че си получил образованието си във фабрика за оръжия, понякога си личи.
Ейбрахам си свърши работата и закрачи обратно към джипа. Имах чувството, че трябва да дам по-свестен отговор на Мизи, обаче какво можех да ѝ кажа?
— Не го правим, просто защото харесваме Проф или заради моите чувства към Меган — тихо рекох аз и седнах пак на мястото си. — Правим това — отиваме в Илдития да спасим Проф — защото губим, Мизи. Възмездителите бяха единствените, които изобщо се бореха, а сега на практика ги няма.
— Ако не намерим начин сериозно да променим нещата и да спрем Епичните, с човешкия род е свършено. Няма как да продължим да ги избиваме, Мизи. Твърде бавно е, а и ние сме твърде слаби. Трябва да сме способни да започнем да ги връщаме.
— Спасяваме Проф не заради самия него. Искри, когато успеем, той сигурно ще ни мрази за това. Понеже ще му се наложи да живее със съзнанието за нещата, които е направил. По-скоро би предпочел да е мъртъв. Обаче ще го направим, защото ни е нужна неговата помощ. И трябва да докажем, че може да се направи.
Мизи кимна бавно, а Ейбрахам влезе в колата. Свалих пушката.
— Май ще трябва да потуша жаждата за мъст — каза Мизи. — Да я угася завинаги.
— Не — отвърнах аз.
Мизи се обърна и ме погледна.
— Поддържай този огън, Мизи — продължих аз и посочих нагоре през покрива. — Но го насочи към истинската мишена. Към онзи, който всъщност уби твоите приятели.
Злочестие висеше в небето — ярка червена точка, като прицел на оръжие. Виждаше се всяка нощ.
Мизи кимна.
Ейбрахам подкара колата и не поиска да се включи в нашия разговор. Докато се движехме, мобилният ми примигна и аз се облегнах в очакване на нова серия закачки с Меган.
Но съобщението ѝ се оказа кратко и вледеняващо.
Побързайте. Решихме да разузнаем близо до града, да огледаме. Нещо е станало.
Какво?, припряно попитах аз.
Канзас сити. Няма го.
12.
Опитах се да измисля подходящо сравнение за хрущенето на шлаката под краката ми. Като… като лед върху… Не.
Пристъпвах през обширната разтопена скала, която беше Канзас сити. За пръв път думите ме предадоха. Единственото подходящо прилагателно, за което се досещах, беше… тъжен.
Преди ден тук беше една от точките на цивилизацията върху иначе тъмната карта. Да, мястото се управляваше от Епични, обаче имаше живот, култура, общество. Хора. Десетки, може би стотици хиляди.
Нямаше ги.
Приклекнах и потърках с пръсти гладката земя. Все още беше топла и сигурно щеше да остане топла с дни. Взривът беше изкорубил скалите и беше превърнал сградите в планини разтопена стомана. Земята беше покрита с малки гънки стъкло, като вълни, не по-високи от два пръста. Създаваха някакво усещане за невероятно мощен вятър, който духа от центъра на разрушението.
Всички тези хора. Мъртви. Помолих се на Бог — или на някой друг, който може би ме чуваше — някои от тях да са се измъкнали преди взрива. Звук от стъпки извести идването на Меган. Утринното слънце я осветяваше.
— Измираме, Меган — казах аз пресипнало. — Капитулирахме пред Епичните, но все още ни изтребват. Войните им ще унищожат живота на планетата.
Тя постави ръка на рамото ми, а аз останах приклекнал. Докосвах това, което сега беше стъкло, а преди бяха хора.
— Разрушение ли е направил това? — попита тя.
— Съвпада с направеното от него в други градове. И не ми е известен друг със силите да постигне това.
— Този маниак…
— В него има нещо сериозно сбъркано, Меган. Когато разрушава даден град, той смята това за милост. Сякаш мисли… мисли, че начинът наистина да освободи света от Епичните е да унищожи всеки, който може някога да бъде превърнат в Епичен.
Тъмнината беше донесла на Разрушение особен вид лудост, извратена версия на целта на самите Възмездители. Да освободи света от Епичните.
Цената нямаше значение.
Мобилният ми просветна и аз го откачих от обичайното му място, на рамото на якето ми.
Виждаш ли? Беше Летящ рицар. Прикачил беше и снимка. Огромен взрив, изригващ от място, за което предположих, че е Канзас сити. Снимката беше направена от голямо разстояние.
Хората споделят тази снимка наляво и надясно, написа Летящ рицар. Вие не бяхте ли тръгнали нататък?
Знаеш точно къде сме, отговорих аз. Следиш мобилния ми.
Просто проявявам любезност. Снимайте центъра на града. Разрушение ще представлява проблем.