Изобщо, лошите филми изобилстват. Всеки почитател има своите предпочитания. Кой може да забрави големия платнен чувал, който би трябвало да мине за Калтики, безсмъртното чудовище в едноименния италиански филм от 1959 г.? Или японската версия на Джекил и Хайд, „Човекодовището“? Друг мой любимец е пламтящият филтър от цигари Уинстън, който трябва да мине за катастрофиращ космически кораб в „Пубертетът чудовище“, а също и Алисън Хейс, сякаш избягала от професионален баскетболен отбор в „Нападението на петдесетфутовата жена“ (само ако можеше да я съберем с „Изумителният колосален мъж“ на Бърт И. Гордън — какви деца биха им се родили!). Сещам се и онзи великолепен момент в „Руби“ от 1978 г. — нищо особено като сюжет, просто лятно кино, обитавано от призраци — когато един от героите пуска монета в автомата за кола, но вместо това чашата му се пълни с кръв. Понеже вътре в машината, разбирате ли, всички маркучи са свързани към отрязана човешка глава.
В „Децата на Каин“, един уестърн хорър (нещо като Били Хлапето среща Дракула), Джон Карадайн пътува към Дивия Запад, натоварил в каруцата си каца солена, вместо с прясна вода, за да запази по-добре отрязаните си човешки глави (вероятно заради историческия момент една машина за кола тук би била анахронизъм). В един от ония филми пък, където героите откриват забравено кътче от земята — в случая с участието на Сезар Ромеро — всички динозаври са анимационни. Не трябва да забравяме и „Рояк“ на Ъруин Алън с невероятните му плетеници и актьорския състав от Познати Лица. Ето ви един филм, който подобри дори рекорда на „Пророчество“ — филм за дванадесет милиона долара, който изглежда сякаш е правен за жълти стотинки.
2
От сп. „Замъкът на Франкенщайн“
Този научнопопулярен хорър се явява доста нескопосана имитация на едновременно „Бунтар без кауза“ и „Промъкващото се неизвестно“. Процеждащ се от космоса ужас поглъща хора, докато не бъде унищожен в абсурден финал.
Тази необичайно остра рецензия за филм, който стартира кариерата на актьора, по-късно нарекъл се Стийв Маккуин, пренебрегва няколко важни подробности: например основната музикална тема, изпълнявана от група, която звучи сякаш Кордс пеят вариант на „Шш-бум“, върви като фон на анимирани разрастващи се топки слуз. Самата слуз, която пристига на Земята във вътрешността на кух метеорит, в началото прилича на разтопена плодова близалка, а по-късно на гигантска фурма. Във филма има няколко наистина страховити сцени: когато създанието поглъща ръката на местен фермер, който е имал глупостта да го пипне, при което слузта придобива злокобен яркочервен цвят, докато мъжът агонизира; и по-късно, когато Стийв Маккуин и приятелката му намират фермера и го водят при местния доктор има един неприятен момент, когато Маккуин не може да открие топката слуз в затъмнения лекарски кабинет. Когато накрая я вижда, излива колба с киселина върху слузта, която за момент просветва в жълто, а после се връща към застрашителния си червен цвят.
Също нетипично за „Замъкът на Франкенщайн“ в рецензията им е допусната грешка за края на филма: слузта се оказва безсмъртна. Накрая бива замразена и изпратена в арктическата зона, където да дочака продължението „Пази се от слузта“ (също разпространявано със заглавие „Синът на слузта“). Вероятно най-ценният момент във филма, за онези от нас, които се считат познавачи и ценители на лошите специални ефекти, се случва, когато слузта поглъща изцяло една малка закусвалня. Съвсем ясно виждаме как слузта се процежда върху една цветна снимка на интериора на заведението. Забележително. Бърт И. Гордън трябва да е позеленял от завист.
Що се отнася до „Космическо нашествие“, филм на АИП от 1957 г., „Замъкът на Франкенщайн“ отново се връща към обичайния си тон в рецензията:
Налудничава научна фантастика, направена през пръсти на най-долнопробното тийнейджърско ниво. Нашествениците са забавни малки човечета в летящи чинии, които инжектират алкохол във вените на жертвите си. Краят е особено забавен!
„Космическо нашествие“ се числи към бронзовата ера на АИП (златната им ера дойде по-късно с поредица филми вдъхновени от творбите на Едгар Алан По — повечето изключително глупави и само бегло свързани с източника, но пък приятни на вид). Филмът е заснет за седем дни и в края му Героичните Младежи използват фаровете на колите си, за да „осветят“ чудовищата до смърт. Филмът също е забележителен с това, че Елиша Кук Младши е убит още в първата ролка на филма, както обикновено, а някъде на заден план може да се види Ник Адамс, който носи шапката си с козирката завъртяна назад — какво лудо хлапе, а? Чудовищата са пречукани до крак, така че давай да се изнасяме към магазина за пиячка, татенце!