Но да се върнем на „Аз се омъжих за космическо чудовище“. Колкото и да е лош филмът, той съдържа една абсолютно смразяваше сцена. Не казвам, че е достатъчна да компенсира всичко останало, но върши работа и още как. След като Трайън се жени за приятелката си (Глория Талбът), двамата се отправят на медения си месец. Докато тя се е изтегнала на леглото в задължителното полупрозрачно неглиже в очакване да консумира всички онези страстни прегръдки на плажа, Трайън, който по това време е симпатичен на вид мъж, а преди двадесет години е изглеждал още по-добре, излиза на хотелския балкон, за да пуши. Задава се гръмотевична буря, при което една светкавица за момент прави красивото лице полупрозрачно и ясно се различава чудовищното лице скрито отдолу — набраздено, сбръчкано, уродливо. Със сигурност е достатъчно да ви накара да подскочите на седалката си, а докато сцената избледнява, мнозина вероятно се замислят за предстоящата консумация… и преглъщат неловко.
Ако филми като „Капан за туристи“ и „Ритуали“ са златните находки за феновете, които търпеливо изчакват и втория филм в прожекцията (а никой не е такъв оптимист като заклетия хорър почитател), то такива отделни сцени се явяват златният прах за търпеливия златотърсач, пресяващ речната мътилка. Или да го кажем така, нещата стоят, както в онази история за Шерлок Холмс, „Синият карбункул“, където при разрязването на коледната патица, заседнал в гърлото й лъсва безценният камък. Прехвърляте маса филми и може би тук-там попадате на онази вълнуваща находка, заради която си е струвало да им отделите толкова време.
За съжаление няма да попаднете на нищо вълнуващо в „План 9 от космоса“, който, уви, получава приза за най-лош хорър филм изобщо. Няма да ви се стори и забавен, независимо колко го осмиват в ония идиотски списъци на най-лошите неща по света. Няма нищо забавно в това да гледате как Бела Лугоши се лута из южнокалифорнийско предградие в морфиново опиянение, придърпал пелерината си на Дракула пред лицето.
Лугоши почина малко след излизането на този безкрайно жалък, експлоататорски боклук и аз често съм се чудил дали не е умрял от срам, наред с всички болести, които се измъчвали тялото му. Мизерен завършек на една великолепна кариера. По негово желание Лугоши е погребан с вампирската си пелерина и на човек му се ще да мисли, че в смъртта тя му е свършила повече работа, отколкото при заснемането на онази жалка боза, запечатала последното му екранно присъствие.
3
Преди да продължим с телевизионния хорър, където неуспехите са също тъй обичайни (но не толкова очебийни), ми се струва подходящо да приключим тук, като си зададем въпроса защо има толкова много лоши филми?
Преди да се опитаме да отговорим, нека чистосърдечно си признаем, че лошите филми изобилстват — не всички кокошки в страховития кокошарник са плодовити, ако ме разбирате. Вземете например „Майра Брекънридж“, „Долината на куклите“, „Авантюристите“ или „Кръвна линия“, за да споменем само няколко. Даже Алфред Хичкок се е излъгал да продуцира един от тия запъртъци и, за съжаление, това се оказва последният му филм — „Семейна история“ с Брус Дърн и Карън Блек. При това тези филми са само загатват реалните мащаби на този списък, който би запълнил сто, че и повече страници. Вероятно повече.
На човек му идва да възкликне, че тук нещо не е наред и може би това е вярно. Ако друга фирма — Американските авиолинии да речем или IBM, управляваше бизнеса си толкова зле, колкото „Туентиът Сенчъри Фокс“ при продукцията на „Клеопатра“, директорите им вече щяха да са уволнени и на социални помощи или пък акционерите направо щяха да разбият вратите и да дотътрят гилотината. Трудно е да се повярва, че едно голямо филмово студио може изобщо да се доближи до банкрут в тази страна, която обожава да ходи на кино — все едно да си представите някое голямо казино да фалира, след като изплати печалбата на един-единствен играч на зарове. И все пак, няма нито едно американско студио, което в разглежданите тук тридесет години да не е стигало ръба. Най-фрапиращият пример трябва да е Метро Голдуин Майер, чийто знаменит лъв почти беше замлъкнал за цели седем години. Едва ли е случайност, че в този критичен период, когато MGM се отдалечиха от нереалния свят на киното, за да поверят корпоративното си оцеляване на нереалния свят на хазарта (казино MGM Grand в Лас Вегас, един от най-вулгарните увеселителни центрове в света), единственият им успешен филм принадлежеше към хорър жанра — „Западен свят“ на Майкъл Крайтън, в който един умопобъркан Юл Бренър, облечен в черно и приличащ на кошмарния призрак на Великолепната седморка, призовава отново и отново противниците си да изтеглят револверите си. Но всеки, който го направи… губи. Юл си остава най-бързият стрелец, ако и да му хлопа някоя и друга дъска.