Отмяната на „До краен предел“ се дължеше не толкова на намалял зрителски интерес, ако и сериалът да беше станал доста по-муден с напускането на Стефано след първия сезон, а по-скоро на глупаво подреждане на програмата от страна на телевизионната мрежа АВС. Вярно, може да се каже, че Стефано беше отнесъл всички добри мечки със себе си и сериалът вече не беше същият. Но доста ТВ програми преминават успешно през по-мудни периоди (телевизията, все пак, е доста мудна медия). Но когато АВС оттегли „До краен предел“ от обичайното му време на излъчване в понеделник вечер, където го конкурираха само две западащи телевизионни игри, и го прехвърли в събота — вечерта, когато по-младата целева аудитория на сериала е или на кино, или просто се шляе безцелно — сериалът тихо залезе.
По-горе споменах синдикацията, но единствената програма от жанр фантазия, която може да се гледа редовно по независимите телевизионни канали, е „Зоната на здрача“, която като цяло избягва насилието. Из по-големите градове с по няколко такива независими канала късно през нощта може да попаднете на „Трилър“, но „До краен предел“ е много по-рядка находка. Макар при първоначалното си излъчване сериалът да беше представен в това, което сега се нарича „Семеен час“, промените в телевизионната цензура го превърнаха в една от онези съмнителни програми за независимите канали, които предпочитат да излъчват комедии, телевизионни игри и филми (а и да не забравяме неизбежните „Сложете-ръцете-си-на-екрана-и-ще-бъдете-изцелени!“ сегменти).
Ако случайно попаднете на този сериал, измъкнете стария си видеорекордер, запишете сериите и ми ги пратете чрез моя издател. Всъщност, като се замисля, по-добре недейте, това вероятно е незаконно. Но му се радвайте, докато тече. Защото, подобно на „Трилър“, „До краен предел“ няма да види бял свят отново. Дори „Вълшебният свят на Дисни“ слиза от екран след двадесет и шест години излъчване.
4
Няма да кажа: „А сега, от великолепното да минем към смехотворното“, защото телевизията рядко е великолепна, а телевизионните сериали почти никога. Но да речем, че от майсторското ще минем към възможно най-калпавото.
Нощен преследвач
По-горе в тази глава споменах, че телевизията е твърде регулирана, за да изработи нещо очарователно некадърно. Сериалът „Нощен преследвач“ на телевизия АВС е изключение, което потвърждава правилото. Имайте предвид, че говоря за сериала, а не за филма. Филмът „Нощен преследвач“ е един от най-добрите телевизионни филми изобщо, ако и да е направен по мотиви от един отвратителен роман, „Хрониките на Колчак“, написан от Джеф Райс — романът беше издаден с меки корици, едва след като непубликуваният ръкопис попаднал в ръцете на Дан Къртис и се превърнал в основа за филма.
Ако не възразявате, тук ще направя кратко отклонение. Дан Къртис си създаде име в хорър жанра чрез продуцентската си работа по вероятно най-странния възможен сапунен сериал, появявал се по телевизията — „Тъмни сенки“. По време на последните две години от излъчването си „Сенките“ добиха славата на нещо като „чудо за три дни“. Първоначално замислен като мелодраматичен готически сериал за дамската публика — тема, която по онова време беше особено популярна във вид на евтини романчета (а сега е заменена от сладникави любовни истории на писателки като Розмари Роджърс, Катрин Удуиз и Лори Макбейн), в крайна сметка той, подобно на „Трилър“, мутира в нещо съвсем различно от оригиналната идея. Под вдъхновеното ръководство на Дан Къртис „Тъмни сенки“ се превърна в нещо като свръхестествена версия на чаеното парти на Лудия Шапкар (дори го излъчваха по обичайното време за следобеден чай, в четири часа) и на хипнотизираните зрители бяха поднасяни порции трагикомична адска панорама — неочаквано завладяваща комбинация от Деветия кръг на Данте и Спайк Джоунз. Един от членовете на изпадналото в немилост семейство Колинс, Барнабас Колинс, е вампир. Ролята донесе на актьора Джонатан Фрид незабавна, но нетрайна слава, продължила не по-дълго от популярността на Вон Медър (ако не помните кой е Вон Медър, пратете ми картичка с обратен адрес и марка и аз лично ще ви осветля).