— О, разбирам — каза Тапънс. — В такъв случай е напълно естествено, че не съм я виждала тук преди. И все пак имам чувството, че познавам къщата много добре. А ти, Томи?
— Не — каза Томи.
— Е, сега ще ви оставя — бодро каза мис Пакард. — Ще бъда на разположение по всяко време, щом ви потрябвам.
Тя кимна с усмивка и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.
— Мисля, че не ми харесват много зъбите на тази жена — каза Тапънс.
— Какво им е на зъбите й?
— Прекалено много са. Или са твърде големи — „За да те изям по-добре, детето ми“ — бабата на Червената шапчица.
— Днес си в много странно настроение, Тапънс.
— Да, така е. Винаги съм смятала, че мис Пакард е много мила… но днес нещо в нея ме плаши. Не си ли имал подобно усещане?
— Не, не съм. Хайде, нека да се заемем с това, за което сме дошли… да прегледаме „собствеността“ на горката леля Ейда, както биха се изразили адвокатите. Това е бюрото, за което ти казвах… бюрото на чичо Уилям. Харесва ли ти?
— Прекрасно е. Стил „Риджънс“, струва ми се. Много е хубаво, че възрастните хора тук могат да си донесат някои собствени вещи. Не ме интересуват столовете с тапицерия от конски косъм, но бих искала онази масичка за ръкоделие. Точно тя ни трябва за онзи ъгъл до прозореца, в който стои онази противната етажерка.
— Добре — каза Томи. — Ще отбележа тези двете.
— Ще вземем и картината над камината. Това е страшно привлекателна картина и съм съвсем сигурна, че съм виждала тази къща някъде. Сега да разгледаме бижутата.
Отвориха чекмеджето на тоалетната масичка. Вътре имаше комплект камеи, една флорентинска гривна и обеци, както и пръстен с разноцветни камъни.
— Виждала съм такива преди — рече Тапънс. — Обикновено камъните образуват някаква дума. Понякога е „скъпа“. Диамант, смарагд, аметист… не, не е „скъпа“. Мисля, че не е това. Не мога да си представя някой да подари на леля ти Ейда пръстен, на който да е изписано „скъпа“. Рубин, смарагд… трудността идва оттам, че не знаеш откъде да започнеш. Ще опитам отново. Рубин, смарагд, още един рубин… не, май че е гранат, аметист и един малък розов камък, той трябва да е рубин, и малък диамант по средата. О, разбира се, че е „почит“. Трогателно, наистина. Толкова старомодно и сантиментално.
Тя го сложи на пръста си.
— Мисля, че на Дебора ще й хареса — рече тя, — както и флорентинският комплект. Тя е страшно запалена по викторианските предмети, както много хора днес. Е, по-добре да оправим дрехите, струва ми се. Това винаги е доста зловещо, нали? О, ето го коженият шал. Доста е ценен, според мен. Самата аз не го искам. Чудя се дали има някой тук… някой, който е бил много мил с леля Ейда… или може би някоя специална приятелка сред другите обитатели… посетителите, искам да кажа. Забелязах, че ги наричат посетители или гости. Хубаво би било да й предложим шала, ако има такава. Истинска самурова кожа. Ще попитаме мис Пакард. Останалите неща могат да отидат за благотворителните дружества. Значи това е уредено, нали? Сега ще отидем да намерим мис Пакард. Сбогом, лельо Ейда — рече тя на глас, обръщайки поглед към леглото. — Радвам се, че дойдохме тогава, за да те видим за последен път. Съжалявам, че не ме харесваше, но ако ти е било приятно да не ме харесваш и да ми говориш груби думи, аз не ти се сърдя. Трябваше да си имаш някакви забавления. Ние няма да те забравим. Ще си мислим за теб, когато гледаме бюрото на чичо Уилям.
Тръгнаха да търсят мис Пакард. Томи обясни, че ще уредят да вземат и доставят бюрото и масичката за ръкоделие на техния адрес, както и че ще уреди с местните аукционери да изложат останалите мебели. Той би оставил на мис Пакард избора на благотворително общество, което би приело дрехите, стига това да не представлява трудност за нея.
— Не зная дали няма някой тук, който би искал самурения й шал — каза Тапънс. — Много е хубав. Някоя по-специална приятелка може би? Или някоя от сестрите, която е полагала специални грижи за леля Ейда?
— Много любезно предложение от ваша страна, мисис Бересфорд. Боя се, че мис Фаншо нямаше специални приятелки сред нашите посетители, но мис О’Кийфи, една от сестрите, направи много за нея и беше изключително добра и тактична, затова си мисля, че за нея би било удоволствие и чест да го вземе.
— Също и картината над камината — каза Тапънс. — Бих искала да я имам… но може би човекът, на когото е принадлежала и който й я е дал, ще си я поиска обратно. Мисля, че сме длъжни да я попитаме?…