Предимството на Албърт беше, че той винаги приемаше всичко. Никога нищо не трябваше да му се обяснява.
Той излезе и Тапънс се върна към своя план — това, което й трябваше, беше обществен ангажимент с шапка и официални обувки. За нещастие тези, които бяха в списъка, включваха различни железопътни линии… Едната сватба беше по южните линии, другата — в Източна Англия. Кръщенето беше на север от Бедфорд.
Ако можеше да си спомни малко повече от пейзажа… Седеше от дясната страна на влака. Какво гледаше преди гала? Гори? Дървета? Поля? Село в далечината? Докато си напрягаше мозъка, тя погледна намръщено… Албърт се бе върнал. Колко далеч беше тя от мисълта, че Албърт, който стоеше и чакаше да му обърнат внимание, беше нито повече, нито по-малко отговор на молитвата…
— Е, какво има сега, Албърт?
— Ако няма да ви има утре през целия ден…
— Както и на следващия ден, може би…
— Ще може ли да си взема почивен ден?
— Да, разбира се.
— Заради Елизабет — цялата е на петна. Мили смята, че дребна шарка…
— Боже мой. — Мили беше жената на Албърт, а Елиза бе най-малкото от децата му. — Значи Мили иска да си идеш у дома, разбира се.
Албърт живееше в малка спретната къща през една-две улички.
— Не че толкова… Тя иска да ме няма, когато е заета… не обича, когато й се бъркам… Само че заради другите деца… Бих могъл да ги заведа някъде, за да не й пречат.
— Разбира се. Всички сте под карантина, предполагам?
— А, да, но най-добре е всички да го изкарат и да се свърши. Чарли е карал дребна шарка, Джийн — също. Значи няма да има проблеми?
Тапънс го увери, че няма да има проблеми.
Нещо се въртеше в дебрите на подсъзнанието й… Някакво щастливо предчувствие, някакво разпознаване… Дребна шарка… Да, дребна шарка! Нещо, свързано с дребната шарка.
Но защо къщата край канала трябва да има нещо общо с дребната шарка?
Разбира се — Антиа! Антиа беше кръщелницата на Тапънс и Джейн, дъщерята на Антиа, беше на училище… първият й срок… раздаваха дипломите и Антиа й се обади… двете й по-малки деца били с дребна шарка, в къщата нямало никой, който да помогне, а Джейн щяла да бъде ужасно разочарована, ако никой не отиде… Би ли могла Тапънс евентуално…?
Тапънс се бе съгласила… Нямаше някаква конкретна работа — би могла да отиде до училището, да изведе Джейн, да я нахрани, след това да се върнат до спортната зала и така нататък. Имаше специален училищен влак.
Всичко се върна в съзнанието й с изненадваща яснота… дори роклята, с която бе облечена — лятна басмена рокля на цветя от синчец!
Беше видяла къщата при връщането обратно.
На път за там бе погълната от списанието, което си бе купила, но на връщане нямаше какво да чете, затова гледаше през прозореца, докато, уморена от деня и неудобните обувки, бе заспала.
Когато се събуди, влакът преминаваше покрай някакъв канал. Тази част от пейзажа беше частично залесена, мярна се мост, някоя и друга виеща се алея или черен път… ферма в далечината… нямаше села.
Влакът започна да намалява ход без очевидна причина, може би имаше червен сигнал пред себе си. С резки тласъци влакът се придвижи и спря на малък извит мост, простиращ се над канал, който най-вероятно не се използваше. От другата страна на канала, близо до водата, беше къщата — една от най-привлекателните къщи, помисли си Тапънс, които някога бе виждала — тиха, спокойна къща, огряна от златните лъчи на късното следобедно слънце.
Не се виждаше никакво живо същество — нямаше нито кучета, нито селскостопански животни. Зелените капаци на прозорците обаче не бяха затворени. Къщата явно бе обитаема, но сега, точно в този момент, беше празна.
„Трябва да разбера нещо за тази къща — помисли си тогава Тапънс. — Някой ден трябва да се върна и да я разгледам. Това е такава къща, в каквато бих искала да живея.“
С тласък влакът бавно бе започнал да се промъква напред.
„Ще погледна за името на следващата гара, за да знам къде се намира.“
Само че подходяща гара нямаше. Беше по времето, когато с железниците започнаха да се случват разни неща — затваряха малките гари, дори ги събаряха, върху изоставените перони избуяваше трева. В продължение на двайсет минути — половин час — влакът се движеше, но не се виждаше нищо, което да може да се разпознае. Над полята, в далечината, Тапънс бе забелязала островърхия покрив на църква.
После се бе появила фабрика с високи комини, ред сглобяеми къщи, след това — отново празни пространства.