Тапънс си помисли: Тази къща беше почти като сън! Може би беше сън… Предполагам, че никога няма да се върна и я разгледам — твърде е сложно. Все пак доста жалко… Някой ден може случайно да се натъкна на нея! И така тя я забрави — докато картината на стената не пробуди забуления спомен.
Сега, благодарение на една дума, случайно произнесена Албърт, търсенето приключи.
Или, по-точно казано, търсенето току-що бе започнало. Тапънс подбра три карти, един пътеводител и различни други принадлежности.
Сега тя в общи линии знаеше района, в който трябва да търси. Отбеляза училището на Джейн с голям кръст, разклонението на железопътната линия, което се вливаше в главната линия за Лондон, интервалът от време, през който беше спала.
Окончателно планираната област покриваше доста голяма площ — северно от Медчестър, югоизточно от Маркет Бейзинг — малко градче, но доста важен железопътен възел — и евентуално на запад от Шийлбъро.
Щеше да вземе колата и да започне утре рано сутринта.
Тя стана, отиде в спалнята и се загледа в картината над камината.
Да, нямаше грешка. Това бе къщата, която бе видяла от влака преди три години. Къщата, за която си бе обещала, че ще разгледа някой ден… Този ден бе дошъл… Този ден бе утре.
Книга втора
Къщата край канала
7. Добрата вещица
Преди да тръгне на следващата сутрин, Тапънс хвърли последен внимателен поглед на картината в стаята си — не толкова, за да уточни подробностите, а да запомни мястото й в пейзажа. Този път щеше да я гледа не от прозореца на влака, а от пътя. Ъгълът, под който щеше да я види, щеше да е съвсем различен. Можеше да има много извити мостове, много неизползваеми канали… може би и други къщи като тази (това Тапънс отказваше да повярва).
Картината бе подписана, но подписът на художника не се четеше… Можеше да се каже само, че започва с „Б“.
Като се откъсна от картината, Тапънс провери принадлежностите си: пътеводител с прикачена към него железопътна карта, няколко военно-геодезически карти, евентуални наименования на селища — Медчестър, Уестли, Маркет Бейзинг, Мидълшам, Инчуел… Те ограждаха триъгълника, който бе решила да проучи. Взе със себе си и малка тоалетна чантичка, тъй като можеше да й се наложи да кара три часа, преди дори да стигне до района на операциите, а след това, прецени тя, я очакваше доста бавно каране по селски пътища в търсене на вероятни канали.
След като спря в Медчестър за кафе и закуска, тя продължи по един второкласен път край железопътната линия, който минаваше през гориста местност с множество потоци.
Както в повечето провинциални райони на Англия пътните табели изобилстваха и носеха имена, които Тапънс никога не бе чувала и които рядко водеха в търсената посока. Явно наистина имаше някакъв трик в този участък от пътната система на Англия. Пътят внезапно се отклоняваше от канала и когато продължаваш напред с надеждата, че на дадено място каналът отново ще се появи, откриваш празно пространство. Ако тръгнеш по посока на Грейт Мичълдън, следващият знак, който срещаш, ти предлага избор от два пътя — единият към Пенингтън Спароу, а другият към Фарлингфорд. Избираш Фарлингфорд и се надяваш да стигнеш до това място, но почти веднага следващата табела те изпраща определено в Медчестър, така че на практика се връщаш отново на същото място. Всъщност Тапънс така и не намери Грейт Мичълдън и много дълго време не можеше да открие изгубения канал. Ако имаше поне някаква представа кое село търси, нещата може би щяха да потръгнат по-лесно. Проследяването на канали по картата беше най-малкото объркващо. Тя непрекъснато се връщаше до железопътната линия, което я ободряваше и тя отново тръгваше с надежда към Бийз Хил, Саут Уинтъртън или Фарел Сейнт Едмънд. Във Фарел Сейнт Едмънд някога е имало гара, но сега тя е премахната! „Само ако — мислеше си Тапънс — имаше един добре поддържан път покрай някой канал или покрай железопътната линия, всичко щеше да е много по-лесно.“
Денят минаваше и Тапънс изпадаше във все по-голямо недоумение. Случайно попадна на една ферма край канала, но пътят, довел я до фермата, държеше да няма нищо общо с канала, затова продължи нагоре по някакъв хълм и я отведе в нещо, наречено Уестпънфолд, където имаше църква с квадратна кула, от която нямаше никаква полза.
Оттам, докато отчаяно следваше коловозите на някакъв път, който явно беше единственият изход от Уестпънфолд и който, според чувството на Тапънс за посока (сега това чувство ставаше все по-несигурно), водеше в противоположното направление на това, което тя искаше да следва, тя внезапно стигна до място, от което две алеи се разклоняваха надясно и наляво. Между тях имаше остатъци от пътен знак, чиито две стрелки бяха счупени.