— Искате ли да влезете и да разгледате градината? — предложи добрата вещица.
— О, благодаря ви, но не искам да ви притеснявам.
— Въобще не ме притеснявате. Нямам какво да правя. Хубав следобед, нали?
— Да, така е — рече Тапънс.
— Помислих си, че може да сте се загубили — каза добрата вещица. — На хората понякога им се случва.
— Докато се спусках по хълма от другата страна на моста — каза Тапънс — тази къща просто ми грабна окото.
— Оттам е най-хубавата й страна — каза жената. — Понякога идват художници и я рисуват. Поне едно време идваха.
— Да — рече Тапънс, — предполагам, че е така. Струва ми се, че… видях една картина… на някаква изложба — прибави тя бързо. — Една къща, която много приличаше на тази. Може би беше тази.
— О, може наистина да е била. Смешно е, знаете ли, идват художници и рисуват картина. След това идват и други художници. Същото е, когато правят местната годишна изложба. Изглежда всички художници избират едно и също място. Не зная защо. Разбирате ли — или е част от ливада и ручей, или е някой по особен дъб, или са няколко плачещи върби, или е все същият изглед от норманската църква. Пет-шест различни картини от един и същ вид, повечето от тях доста лоши, бих казала. Но всъщност аз нищо не разбирам от изкуство. Заповядайте, влезте.
— Много сте любезна — рече Тапънс. — Имате много хубава градина — добави тя.
— А, не е много лоша. Имаме малко цветя, зеленчуци и разни други неща. Само че съпругът ми вече не може да работи много, а аз нямам време покрай едно-друго.
— Веднъж видях тази къща от влака — каза Тапънс. — Влакът намали, аз видях къщата и се запитах дали някога ще я видя отново. Преди доста време беше.
— И сега изведнъж се спускате от хълма с колата си и ето я тук — каза жената. — Интересно, случват се такива неща, нали?
„Слава Богу — помисли си Тапънс, — невероятно лесно е да се говори с тази жена. Не мога да си представя, че ще трябва да обяснявам нещо. Просто мога да казвам това, което ми дойде наум.“
— Искате ли да влезете вътре? — попита добрата вещица. — Виждам, че ви е интересно. Това е доста стара къща, нали разбирате. Имам предвид късен грегориански стил или нещо подобно, така казват, само че е пристроена. Разбира се, ние държим само половината.
— Аха — каза Тапънс. — Разделена е на две, така ли?
— В действителност това е задната страна — рече жената. — Фасадата е от другата страна, онази страна, която сте видели от моста. Мисля си, че е разделена по смешен начин. Струва ми се, че щеше да е по-лесно, ако го бяха направили другояче. Нали разбирате, ляво и дясно, така да се каже, а не предна и задна част. Всичко отсам е задната част.
— Отдавна ли живеете тук? — попита Тапънс.
— От три години. След като съпругът ми се пенсионира, искахме да намерим някое малко място в провинцията, където да живеем спокойно. Нещо не толкова скъпо. Това тук е евтино, защото е много откъснато. Наблизо няма нито село, нито нищо.
— В далечината видях църковна кула.
— А, това е Сатън Чансълър. На четири километра оттук. Ние сме в енорията, разбира се, но оттук до селото няма много къщи. Освен това селцето е много малко. Нали ще пийнете чаша чай? — попита добрата вещица. — Преди две минути сложих чайника, точно преди да погледна навън и да ви видя. — Тя вдигна двете си ръце до устата си и извика: — Еймъс. Еймъс!
Едрият мъж в далечината вдигна глава.
— Чаят ще е готов след десет минути — извика тя.
Той потвърди, че я е чул с вдигане на ръка. Тя се обърна, отвори вратата и покани Тапънс да влезе.
— Името ми е Пери — рече тя приятелски. — Алис Пери.
— Моето е Бересфорд — отвърна Тапънс. — Мисис Бересфорд.
— Заповядайте, мисис Бересфорд, разглеждайте спокойно.
Тапънс се спря за секунда и си помисли: „За миг се почувствах като Хензел и Гретел. Вещицата те кани в къщата си. Може би това е захарната къщичка… Сигурно е така.“
След това отново погледна Алис Пери и реши, че това не е захарната къщичка на вещицата от приказката за Хензел и Гретел. Това бе една напълно обикновена жена. Не, не съвсем обикновена. Създаваше доста странно усещане за невероятна дружелюбност. „Сигурно може да прави магии — помисли си Тапънс. — Сигурна съм обаче, че това ще са добри магии.“ Тя наведе леко глава и пристъпи през прага в къщата на вещицата.