Вътре беше доста тъмно. Коридорите бяха малки. Мисис Пери я поведе през кухнята към дневната, до която очевидно беше семейната спалня. Нищо вълнуващо нямаше в къщата. Може би беше, помисли си Тапънс, късна викторианска добавка към основната част. Къщата беше тясна. Сякаш се състоеше от коридори, които обслужваха редица стаи. Тапънс си помисли, че това е доста странен начин за разделяне на къща.
— Седнете, а аз ще донеса чая — каза мисис Пери.
— Нека да ви помогна.
— О, не се притеснявайте, няма да отнеме и минута. Всичко е наредено на подноса.
От кухнята се надигна писък. Явно чайникът бе достигнал до края на търпението си. Мисис Пери излезе и се върна след минута-две с чаен поднос, чиния пшеничени питки, буркан сладко и три чаши с чинийки.
— Предполагам, че сте разочарована, след като видяхте вътрешността — каза мисис Пери.
Забележката беше много на място и бе доста близко до истината.
— О, не — отвърна Тапънс.
— Е, на ваше място щях да бъда. Защото не се връзват много, нали? Имам предвид предната и задната част на къщата не се връзват. Само че е удобна за живеене. Няма много стаи, не е и много светло, но разликата в цената е огромна.
— Кой е разделил къщата и защо?
— О, това е станало преди много години. Предполагам собственикът е решил, че е прекалено голяма или прекалено неудобна. Искали са само място за почивните дни или нещо такова. Затова са запазили хубавите стаи, дневната и гостната, направили са кухня от малкия кабинет, на горния етаж има две спални и баня, след това са вдигнали стена и са дали под наем онази част, в която са кухните, старомодните мивки и така нататък, като малко са я поспретнали.
— Кой живее в другата част? Някой, който идва само през почивните дни ли?
— Никой не живее там сега — отвърна мисис Пери. — Вземете си още една питка, скъпа.
— Благодаря — отвърна Тапънс. — Във всеки случай никой не е идвал през последните години. Дори не знам чие е сега.
— А когато дойдохте тук за първи път?
— Имаше една млада жена, която идваше насам… казваха, че била актриса. Поне това чухме. Но никога не я видяхме отблизо. Само мимолетни впечатления от време на време. Идваше в събота, късно вечер, сигурно след представлението. Тръгваше си в неделя вечерта.
— Доста тайнствена жена — рече Тапънс насърчително. — Знаете ли, точно същото си мислех и аз. Съчинявах си разни истории за нея. Понякога решавах, че е като Грета Гарбо. Нали я знаете — тя винаги ходеше със слънчеви очила и ниско нахлупени шапки. Боже всемогъщи, не съм си свалила островърхата шапка.
Тя махна премяната на вещица от главата си и се засмя.
— Това е за пиесата, която играем в енорията в Сатън Чансълър — каза тя. — Нали знаете — нещо като вълшебна приказка, която я играем главно заради децата. Аз играя вещицата — добави тя.
— О — каза Тапънс, леко изненадана, след което бързо прибави: — Колко забавно.
— Да, забавно е, нали? — рече мисис Пери. — Ставам за вещица. — Тя се засмя и потупа брадичката си. — Нали разбирате, лицето ми е такова. Надявам се това да не накара хората да си мислят разни работи. Ще решат, че мога да урочасвам.
— Не вярвам да си помислят такова нещо за вас — каза Тапънс. — Сигурна съм, че ще бъдете от добрите вещици.
— Е, радвам се, че мислите така — каза мисис Пери. — Както казвах, тази актриса… сега не мога да си спомня името й… мисля, че беше мис Марчмънт, но може и да беше нещо друго… няма да повярвате какви неща си измислях за нея. Повярвайте ми — аз дори не съм я виждала или говорила с нея. Понякога си мислех, че е ужасно срамежлива и невротична. Журналисти идваха тук заради нея и разни такива работи, но тя никога не се срещаше с тях. Друг път си мислех… е, може да ме вземете за глупачка… мислех си доста зловещи работи за нея. Нали разбирате — че я е страх да не бъде разпозната. Може би въобще не беше актриса. Може би я търсеше полицията. Може би беше някаква престъпница. Понякога е много вълнуващо да си измисляш разни неща. Особено когато… Е, когато не се срещаш с много хора.
— Никой ли не идваше тук с нея?
— Ами не съм много сигурна за това. Разбира се, тези стени, които сложиха, когато разделиха къщата на две… Е, те са много тънки и понякога чуваш гласове и така нататък. Мисля, че от време на време водеше тук някого през почивните дни. — Тя кимна. — Някакъв мъж. Може би затова са търсели някое спокойно място.