Выбрать главу

— Женен мъж — каза Тапънс, навлизайки в духа на фантазирането.

— Да, би могъл да е някой женен мъж, нали? — рече мисис Пери.

— Може съпругът й да е идвал с нея. Купил е това място в провинцията, защото е искал да я убие и може би я е погребал в градината.

— Боже! — възкликна мисис Пери. — Добро въображение имате. Никога не съм се сещала за това.

— Сигурно някой е знаел всичко за нея — каза Тапънс. — Имам предвид агентите по недвижими имоти или хора като тях.

— О, сигурно — рече мисис Пери. — Само че предпочитах да не зная, ако разбирате какво искам да кажа.

— О, да — отвърна Тапънс, — разбирам ви.

— Знаете ли, тази къща си има атмосфера. Има някакво усещане в нея, усещане, че нещо се е случило.

— Нямаше ли тя някого, който да чисти или нещо подобно?

— Трудно е да доведеш някого тук. А и няма никой подръка.

Външната врата се отвори. Влезе едрият мъж, който копаеше в градината. Той се приближи до умивалника и завъртя крана, очевидно миейки ръцете си. След това мина в дневната.

— Това е съпругът ми — каза мисис Пери. — Еймъс. Имаме гостенка, Еймъс. Това е мисис Бересфорд.

— Здравейте — каза Тапънс.

Еймъс бе висок, тромав на вид мъж. Беше по-голям и по-силен, отколкото си мислеше Тапънс. Въпреки че имаше тромава и бавна походка, той бе едър мъж с мускулесто тяло. Той каза:

— Приятно ми е, мисис Бересфорд.

Гласът му бе приятен и той се усмихна, но Тапънс се зачуди за миг дали той наистина е с всичкия си. В погледа му имаше някаква простовата удивеност и тя се запита също така дали мисис Пери не е търсила някое тихо място за живеене заради някакво умствено заболяване на съпруга й.

— Той много обича градината — каза мисис Пери.

С влизането му разговорът замря. Мисис Пери говореше през повечето време, но поведението й сякаш се промени. Приказваше доста по-нервно и внимателно следеше съпруга си. Насърчаваше го, помисли си Тапънс, по същия начин, по който майката насърчава срамежливо момче да говори и да покаже най-доброто от себе си пред гостите. След като изпи чая си, Тапънс стана. Тя каза:

— Трябва да тръгвам. Много ви благодаря, мисис Пери, за гостоприемството.

— Вижте и градината, преди да си тръгнете. — Мистър Пери се изправи. — Елате, аз ще ви я покажа.

Тя излезе с него навън и той я заведе в ъгъла, в който копаеше.

— Хубави са тия цветя, нали? — рече той. — Имаме няколко старомодни рози… вижте тази, на червени и бели ивици.

— „Комендант Борепер“ — каза Тапънс.

— Ние я наричаме „Йорк и Ланкастър“ — рече Пери. — Войната на розите. Хубаво мирише, нали?

— Ухае прекрасно.

— По-хубаво от разните нови сортове.

В известен смисъл градината беше доста жалка. Имаше избуяли плевели, а самите цветя бяха внимателно привързани, но доста аматьорски.

— Ярки цветове — каза мистър Пери. — Обичам ярките цветове. Често каним хора да разглеждат нашата градина — рече той. — Радвам се, че дойдохте.

— Много ви благодаря — каза Тапънс. — Мисля, че градината и къщата ви наистина са много хубави.

— Трябва да видите другата страна.

— Тя под наем ли се дава или ще се продава? Жена ви каза, че никой не живее там.

— Не знаем. Никого не сме виждали, прозорците и вратите не са заковани и никой не е идвал да разглежда.

— Мисля, че би било хубаво да се живее в тази къща.

— Търсите ли къща?

— Да — отговори Тапънс, съобразявайки бързо. — Да, всъщност търсим някое малко място в провинцията, когато съпругът ми се пенсионира. Това сигурно ще стане догодина, само че искаме да имаме достатъчно време да разгледаме.

— Тук е тихо, ако търсите нещо подобно.

— Предполагам — рече Тапънс, — че бих могла да попитам местните агенти по недвижими имоти. Вие така ли купихте вашата къща?

— Първо видяхме обява във вестника. След това отидохме при агентите по недвижими имоти, да.

— Къде са те? В Сатън Чансълър ли? Така се казва селото ви, нали?

— Сатън Чансълър? Не. Фирмата на агентите е в Маркет Бейзинг. Казва се „Ръсел&Томпсън“. Можете да отидете и да ги попитате.

— Да — рече Тапънс, — така и ще направя. Колко далеч е Маркет Бейзинг оттук?

— Оттук са три километра до Сатън Чансълър, а оттам — още дванадесет до Маркет Бейзинг. От Сатън Чансълър има хубав път, но оттук са само пътеки.