— Разбирам — каза Тапънс. — Е, довиждане, мистър Пери, и много ви благодаря, че ми показахте вашата градина.
— Чакайте малко. — Той се наведе, откъсна един огромен божур, хвана Тапънс за ревера на палтото и го постави в бутониерата й. — Ето — каза той, — готово. Хубаво ви стои.
За момент Тапънс изпита внезапна паника. Този голям, тромав, добродушен човек изведнъж я изплаши. Той я гледаше от горе на долу и се усмихваше. Усмихваше се диво, почти злобно.
— Хубаво ви стои — каза той отново. — Много хубаво.
Тапънс си помисли: „Радвам се, че не съм младо момиче… Мисля, че нямаше да ми хареса да ме закичва с цветя.“ Тя се сбогува отново и забързано се отдалечи.
Вратата на къщата беше отворена и Тапънс влезе, за да каже „довиждане“ на мисис Пери. Тя беше в кухнята, миеше сервиза за чай и Тапънс почти автоматично взе една кърпа от полицата и започна да бърше чашите.
— Много ви благодаря — рече тя, — на вас и на съпруга ви. Толкова сте любезни и гостоприемни. Какво беше това!
От стената на кухнята или по-точно зад стената, там, дето някога е стояла старомодна печка, се чу силен писък, пърхане на криле и драскане.
— Трябва да е някоя врана — каза мисис Пери, — паднала е през комина в другата къща. Случва се по това време на годината. Миналата седмица една беше паднала през комина. Правят гнезда върху комините, нали знаете.
— Какво… в другата къща ли?
— Да, ето пак.
Отново до слуха им долетя пърхането и писъците на изплашената птичка. Мисис Пери каза:
— Нали разбирате, няма кой да се погрижи в другата къща. Комините трябва да се чистят и така нататък.
Пърхането и дращенето продължаваха.
— Горката птица — каза Тапънс.
— Знам. Няма да може да се изкачи отново.
— Искате да кажете, че просто ще си умре там ли?
— О, да. Една падна в комина, както ви казах. Всъщност, бяха две. Едната беше малка птичка. Тя беше добре, извадихме я и тя отлетя. Другата беше мъртва.
Трескавото биене и кряскане продължаваше.
— О — рече Тапънс, — бих искала да й помогнем.
Влезе мистър Пери.
— Случило ли се е нещо? — попита той, гледайки ту едната, ту другата.
— Има една птица, Еймъс. Трябва да е в комина на съседната гостна. Чуваш ли я?
— Аха, паднала е от гнездото на гаргите.
— Щеше ми се да влезем вътре — каза мисис Пери.
— А, нищо не можете да направите. Ще умрат от страх, ако не друго.
— Тогава ще мирише — рече мисис Пери.
— Тук нищо няма да ти мирише. Ти си с меко сърце — продължи той, гледайки ту едната, ту другата, — като всички жени. — Ще я извадим, ако искаш.
— Защо, да не би някой прозорец да е отворен?
— Можем да влезем през вратата.
— Коя врата?
— Отвън, на двора. Ключът виси сред тези тук.
Той излезе, стигна до края и отвори една малка врата. В действителност това бе нещо като килер, но от него една врата водеше към другата къща, а близо до вратата на килера шест или седем ръждиви ключа висяха на един гвоздей.
— Този става — каза мистър Пери. Той взе ключа, пъхна го във вратата и след дълги усилия и въртене ключът се превъртя със стържене в ключалката.
— Преди влизах веднъж — каза той, — когато чух да тече вода. Някой беше забравил да спре водата.
Той влезе и двете жени го последваха. Вратата водеше в малка стая, в която още стояха различни вази върху една полица, имаше и мивка с кран.
— Не бих се изненадал, ако това е стаята за цветя — каза той. — Там, където хората оправят цветята. Виждате ли колко много вази са оставени тук.
Една врата извеждаше от стаята за цветя. Тя дори не бе заключена. Той я отвори и минаха през нея. Сякаш преминаваш, помисли си Тапънс, в друг свят. Коридорът беше покрит с мъхест килим. Малко по-нататък имаше открехната врата, от която се носеха писъците на разтревожената птица. Пери бутна вратата и той, жена му и Тапънс влязоха стаята.
Прозорците бяха затворени с капаци, но половинката на единия капак беше провиснала и оттам влизаше светлина. Въпреки че беше сумрак, на пода се виждаше избелял, но хубав килим, сиво-зелен на цвят. На отсрещната стена имаше библиотека, но нямаше столове или маса. Без съмнение мебелите бяха махнати, а завесите и килимите бяха оставени като принадлежности за следващия наемател. Мисис Пери се приближи до камината. Върху скарата лежеше една птица, която пърхаше и издаваше тревожни писъци. Мисис Пери се наведе, взе я и каза: