— Отвори прозореца, ако можеш, Еймъс.
Еймъс се приближи, дръпна капака настрани, отвори другата половина и натисна дръжката на прозореца. Той повдигна долната рамка, която поддаде лесно. Щом го отвори, мисис Пери се подаде навън и освободи враната. Тя падна на поляната и подскочи няколко пъти.
— По-добре да я убием — каза Пери. — Ранена е.
— Остави я малко — отговори жена му. — Не се знае. Птиците се възстановяват бързо. Страхът ги парализира.
В уверение на това след малко враната, с последно усилие, крясък и махване на криле, отлетя.
— Само се надявам — каза Алис Пери, — че няма да е отново в този комин. Странни същества са птиците. Не знаят какво е хубаво за тях. Като влязат в стаята, никога не могат да излязат сами. О — прибави тя, — каква мръсотия.
Тя, Тапънс и мистър Пери погледнаха към скарата. От комина бяха паднали купчина сажди, дребни камъчета и счупени тухли. Очевидно от известно време коминът беше в лошо състояние.
— Някой трябва да дойде да живее тук — каза мисис Пери, като се огледа наоколо.
— Трябва някой да се погрижи — съгласи се Тапънс. — Някой строител трябва да огледа и да направи нещо, иначе горката къща скоро ще се срути.
— Може би е текло през покрива в горните стаи. Да, от тавана там, просмукало се е през него.
— Срамота е — рече Тапънс — да се унищожи така хубавата къща… Тази стая е наистина хубава, нали?
Тя и мисис Пери я огледаха с одобрение. Построена през 1790 година, тя притежаваше цялото великолепие на къща от това време. Някога върху избелелия тапет са били изрисувани върбови листа.
— Сега е съборетина — каза мистър Пери.
Тапънс разрови остатъците върху скарата.
— Трябва да се измете — каза мисис Пери.
— Защо искаш да се занимаваш с къща, която не е твоя? — попита съпругът й. — Остави я на мира. Утре сутринта ще бъде същата мръсотия.
Тапънс разбърка боклука върху скарата с върха на обувката си.
— О! — възкликна тя с отвращение.
В камината лежаха две мъртви птици. От вида им можеше да се заключи, че са мъртви от доста време.
— Това е гнездото, което падна преди няколко седмици. Чудно е, че не мирише повече — каза Пери.
— Какво е това? — попита Тапънс.
Тя побутна с върха на обувката си нещо, наполовина скрито в боклука. След това се наведе и го взе.
— Не пипайте умрелите птици — каза мисис Пери.
— Това не е птица — рече Тапънс. — Нещо друго трябва да е паднало през комина. Я гледай ти — добави тя, като се вгледа в него. — Това е кукла. Детска кукла.
Всички я погледнаха. Раздърпана и разпокъсана, дрехите й бяха на парцали, главата й висеше от раменете — някогашна детска кукла. Едното й око падна. Тапънс стоеше и я държеше в ръце.
— Чудя се — каза тя, — чудя се как може детска кукла да попадне в комин. Странно.
8. Сатън Чансълър
След като напусна къщата край канала, Тапънс бавно подкара по тесния и виещ се път, който, както я увериха, щеше да я отведе в селото Сатън Чансълър. Това беше изолиран път. От него не се виждаха къщи, а само порти в полето, от които черни пътеки водеха навътре. Нямаше много движение — минаха един трактор и един камион, на който надпис гордо обявяваше, че кара хляб; имаше и рисунка на неестествено огромен хляб. Островърхата църква, която бе видяла в далечината, изглежда бе изчезнала напълно, но накрая се появи отново съвсем близо, след като пътят направи внезапен и остър завой покрай пояс от дървета. Тапънс погледна километража и видя, че е изминала три километра от къщата край канала.
Това бе привлекателна стара църква с голям двор, с едно уютно тисово дърво, което растеше до вратата на църквата. Тапънс остави колата пред покритата порта на църковния двор, прекоси я и се спря за момент, като наблюдаваше църквата и двора около нея. След това се приближи до църковната врата с кръгла норманска арка и вдигна тежката дръжка. Вратата не бе заключена и тя влезе вътре.
Вътрешността не бе толкова привлекателна. Църквата, без съмнение, бе стара, но през викторианската епоха бе претърпяла ожесточено измиване и излъскване. Насмолените борови пейки и безвкусните прозорци в синьо и червено бяха разрушили цялото антично очарование, което някога бе имала.
Жена на средна възраст с палто и пола от туид подреждаше цветя в месинговите вази около амвона — с олтара вече бе приключила. Тя огледа Тапънс с остър, изпитателен поглед.