— Непочтително ли е? — попита викарият.
— О, не, не, естествено, че съвсем не исках да кажа това, отче. Имам предвид камъка, нали разбирате, влагата преминава през него и с вашия ревматизъм… — очите й въпросително се плъзнаха към Тапънс.
— Да ви представя на мис Блай — каза викарият. — Това е… това е… — той се поколеба.
— Мисис Бересфорд — каза Тапънс.
— А, да — рече мис Блай. — Видях ви в църквата, нали, докато обикалях насам. Щях да дойда и да си поговорим, да ви обърна внимание на едно-две интересни неща, само че много бързах да си свърша работата.
— Трябваше да дойда да ви помогна — каза Тапънс с най-сладкия си глас. — Само че нямаше да бъде от голяма полза, защото видях, че знаете точно къде трябва да бъде сложено всяко цвете.
— Е, много мило от ваша страна, че казвате това, само че то е напълно вярно. Подреждам цветята в църквата от… о, не зная от колко години. Позволяваме на децата от училището да подреждат техни вази с диви цветя за празниците, въпреки че, разбира се, те нямат никаква представа, бедничките. Мислех си за малко обучение, но мисис Пийк никога няма да направи такова нещо. Тя е толкова особена. Казва, че то убивало инициативата. Тук ли ще останете? — попита тя Тапънс.
— Отивам в Маркет Бейзинг — каза Тапънс. — Може би можете да ми кажете някой хубав, тих хотел там, в който да отседна?
— Е, предполагам, че ще останете малко разочарована. Това е само едно пазарно градче, нали разбирате. Въобще не се занимават с автомобилна търговия. „Синият дракон“ е две звезди, но наистина си мисля, че понякога тези звезди не означават нищо. Вероятно „Агнецът“ ще ви се стори по-добър. По-спокоен е, нали разбирате. Дълго ли ще останете?
— О, не — отвърна Тапънс. — Само ден-два, докато разгледам околностите.
— Страхувам се, че няма кой знае какво да се види. Няма интересни антикварни предмети или нещо такова. Ние сме един чисто провинциален селскостопански район — каза викарият. — Само че е спокоен, нали разбирате, много спокоен. Както ви казах, има някои интересни диви цветя.
— А, да — рече Тапънс, — чух за това и нямам търпение да събера редки видове в почивките между търсенето на тиха къща — добави тя.
— О, скъпа, колко интересно — каза мис Блай. — Мислите да се заселите в тази област ли?
— Ами съпругът ми и аз не сме решили окончателно точно коя област — отвърна Тапънс. — Освен това не бързаме. Той няма да се пенсионира поне още година и половина. Само че мисля, че не е лошо човек да се огледа. Лично аз предпочитам да остана в даден район за четири-пет дни, да направя списък на вероятните малки имения, след което да ги обиколя с кола, за да ги разгледам. Мисля, че е много уморително да идваш от Лондон за един ден, за да разгледаш една къща.
— О, да, вие сте тук с кола, така ли?
— Да — рече Тапънс. — Утре сутринта трябва да посетя един агент по недвижими имоти в Маркет Бейзинг. Предполагам, че няма къде да отседна тук, нали?
— О, напротив, може при мисис Копли — рече мис Блай. — Тя приема хора през лятото, нали разбирате. Летни посетители. Всичките й стаи за изключително чисти. Естествено, тя само оправя леглата, приготвя закуска и понякога по някое леко ястие за вечеря. Мисля обаче, че не приема никого преди август или най-рано юли.
— Навярно мога да я посетя и да разбера — каза Тапънс.
— Нея си я бива — каза викарият. — Езикът й не спира — добави той. — Никога не млъква, дори за минута.
— В тези селца винаги има много слухове и клюки — рече мис Блай. — Мисля, че би било добре да помогна на мисис Бересфорд. Ще я заведа при мис Копли и ще видя какво е положението.
— Много любезно от ваша страна — каза Тапънс.
— Да тръгваме тогава — живо рече мис Блай. — Довиждане, отче. Още ли търсите? Тъжна задача и сигурно няма да се увенчае с успех. Наистина мисля, че е много неразумно да се прави такова запитване.
Тапънс пожела „довиждане“ на викария и каза, че ще се радва да помогне, ако може.
— Спокойно мога да прекарам час-два в разглеждане на надгробни камъни. Имам доста добро зрение за моята възраст. Само името Уотърс ли търсите?
— Не съвсем — отговори викарият. — Важна е възрастта, струва ми се. Може би е дете на седем години. Момиче. Майор Уотърс смята, че жена му може да е сменила името си и че е възможно детето да носи новото име, което тя е приела. И тъй като той не знае това име, задачата става много трудна.