— Цялата работа е невъзможна, доколкото виждам — каза мис Блай. — Въобще не трябваше да приемате, отче. Чудовищно е да се предполага такова нещо.
— Нещастният човек изглеждаше много разтревожен — каза викарият. — Тъжна история, поне доколкото разбирам. Но не искам да ви задържам.
Докато се оставяше на мис Блай да я води, Тапънс си помисли, че каквато и репутация да имаше мисис Копли за приказването, тя надали приказваше толкова, колкото мис Блай. От устата й се лееше поток от мнения, които не подлежаха на съмнение.
Домът на мисис Копли беше приятен и просторен, разположен на гърба на селската улица, със спретната градина с цветя отпред, белосани стъпала и добре излъскана месингова брава. Самата мисис Копли Тапънс оприличи на героиня, изскочила направо от страниците на Дикенс. Беше дребна и закръглена, така че се търкаляше насреща като гумена топка. Имаше искрящи светли очи, руса коса с къдрици като наденички и излъчваше невероятна жизненост. Тя демонстрира известно съмнение, като започна колебливо:
— Ами… обикновено не го правя, нали разбирате. Съпругът ми и аз си казваме „летни посетители, това е друго“. В наши дни всеки го прави, ако може. И трябва да го прави, убедена съм. Но не и по това време на годината, поне ние. Не и преди юли. Ако е само за няколко дни обаче, и ако госпожата няма нищо против, че е малко не както трябва, може би…
Тапънс каза, че няма нищо против нещата да бъдат „малко не както трябва“ и мисис Копли, след като я бе изучила внимателно без да спира да приказва, рече, че може би госпожата би искала да влезе и да види стаята, след което могат да уредят работата.
В този момент мис Блай се оттегли със съжаление, защото все още не бе успяла да извлече от Тапънс всичката информация, която искаше, като например откъде идва, какво работи съпругът й, на колко години е, имат ли деца и прочие интересни въпроси. Само че изведнъж се сети, че в дома й има събрание, което тя щеше да председателства и беше ужасена от възможността някой друг да заеме този жадуван пост.
— Ще ви е добре при мисис Копли — увери тя Тапънс, — тя ще се грижи за вас, сигурна съм. А какво да правим с колата ви?
— Ей сега ще я взема — отвърна Тапънс. — Мисис Копли ще ми каже къде ще е най-добре да я оставя. Всъщност мога да я оставя тук отвън, тъй като улицата не е много тясна, нали?
— О, съпругът ми може да свърши тази работа вместо вас — каза мисис Копли. — Той ще ви я остави където трябва. Точно в страничната уличка — там ще бъде съвсем наред. Има и навес, под който може да я вкара.
По този въпрос бе постигнато съгласие и мис Блай забърза към срещата си. Следващият въпрос, който бе повдигнат, бе за вечерното ястие. Тапънс попита дали в селото има кръчма.
— О, няма такава, в която би могла да отиде една дама — каза мисис Копли, — но ако две яйца, резен шунка и може би малко домашен конфитюр ще ви задоволят…
Тапънс каза, че това би било прекрасно. Стаята й бе малка, но приятна, с тапети на розови пъпки и удобно на вид легло, като излъчваше и усещане за идеална чистота.
— Да, тапетите са хубави, госпожо — рече мисис Копли, която изглежда бе решила да бъде утеха на Тапънс в самотата й. — Избрахме ги, за да идват новобрачни двойки при нас за медения си месец. Романтично е, ако разбирате какво имам предвид.
Тапънс се съгласи, че романтиката е много хубаво нещо.
— В днешно време младоженците нямат много пари за харчене. Не е, както беше преди. Повечето от тях пестят за къща, нали разбирате, или вече правят вноски. Или пък са взели мебели под наем и не им остават пари за разточителен меден месец или нещо подобно. Нали разбирате, повечето младежи са внимателни. Не си хвърлят парите на вятъра.
Тя затопурка надолу по стълбите, като бърбореше жизнерадостно, докато слизаше. Тапънс легна на леглото, за да поспи половин час след уморителния ден. Тя възлагаше големи надежди на мисис Копли и чувстваше, че след като веднъж си отпочине напълно, ще може да насочи разговора към възможно най-благодатните теми. Щеше да чуе, сигурна беше в това, всичко за къщата до моста, кой е живял там, кой се е ползвал с добра или лоша слава в околността, какви скандали е имало и всякакви подобни въпроси. Тя се убеди още повече в това, след като бе представена на мистър Копли — човек, който рядко си отваряше устата. Приказките му се състояха главно от дружелюбни ръмжения, които обикновено означаваха потвърждение, а понякога, в малко по-заглушени тонове, и несъгласие.