Джордж издаде звук, който изразяваше смътно несъгласие и може би презрение към женската страхливост.
— Алис Пери живее там — каза мисис Копли.
Тапънс изостави проучванията си за мистър Боскоуън, за да изслуша мнение за семейство Пери. Винаги беше по-добре, според нея, да изслушваш мисис Копли, която скачаше от тема на тема.
— Странна двойка са те — рече мисис Копли.
Джордж издаде звук на съгласие.
— Много са затворени. Не се мотаят много, както бихте се изразили. А тя е много особена, Алис Пери де.
— Луда — каза мистър Копли.
— Е, не знам дали бих казала точно луда. Тя във всички случаи изглежда луда. С тая шантава коса, дето се развява… Освен това повечето време носи мъжки дрехи и големи гумени ботуши. Приказва странни неща и понякога не ти отговаря веднага, когато я попиташ нещо. Но не бих казала, че е луда. Странна е, това е всичко.
— Хората обичат ли я?
— Никой не я познава, въпреки че са тук от няколко години. Има какви ли не приказки за тях, само че къде ли няма приказки.
— Какви приказки?
Мисис Копли никога не отхвърляше директните въпроси, тя ги приветстваше като човек, който просто няма търпение да им отговори.
— Казват, че нощно време викала духове, седяла край някаква маса. Говори се и за светлини, които се движели около къщата нощно време. Казват също, че четяла много учени книги. С разни рисунки вътре — кръгове и звезди. Ако питате мен, Еймъс Пери е този, който не е наред.
— Просто е глупав — каза мистър Копли извинително.
— Е, може и да си прав. Само че и за него се говореше навремето. Обича градината си, но не разбира много.
— Те живеят само в половината къща, нали? — попита Тапънс. — Мисис Пери ме покани много любезно.
— Така ли? Наистина ли? Не зная дали бих искала да влизам в онази къща — каза мисис Копли.
— Тяхната половина си е наред — каза мистър Копли.
— Другата половина не е ли? — попита Тапънс. — Фасадата, която гледа към канала.
— Ами доста неща се приказваха за нея. Разбира се, от години никой не е живял там. Казват, че имало нещо странно там. Най-различни слухове има. Само че ако попитате тук, вече никой не си спомня. Всичко беше много отдавна. Построена е преди повече от сто години, нали знаете. Казват, че първо там живяла някаква хубава жена, къщата била построена за нея от някакъв придворен.
— Придворен на кралица Виктория ли? — попита Тапънс с интерес.
— Надали е бил от нейния двор. Тя беше странна, старата кралица де. Не, бих казала, че е преди това. По времето на един от Джорджовците. Този господин идвал да я вижда и историята разказва, че се скарали и една нощ той й прерязал гърлото.
— Колко ужасно! — възкликна Тапънс. — Обесили ли го за това?
— Не. О, не, нищо такова не е имало. Разбирате ли, според разказа той трябвало да се отърве от тялото и го зазидал в камината.
— Зазидал я в камината!
— Някой път казват, че тя била монахиня, която избягала от манастира и затова трябвало да бъде зазидана. Така правят в манастирите.
— Само че не са я зазиждали монахини?
— Не, не. Той го е направил. Любовникът й, дето я убил. След което иззидал камината с тухли, казват, и заковал ламаринен лист отгоре. Както и да е, повече не я видели, бедничката, да се разхожда с хубавите си рокли. Някои казват, разбира се, че тя избягала с него. Избягала да живее в града или на някое друго място. Хората чуват гласове и виждат светлини в къщата, и малцина смеят да се приближават след мръкване.
— Но какво е станало по-нататък? — попита Тапънс, като чувстваше, че връщането към управлението на кралица Виктория изглежда малко вероятно да я доведе до това, което търсеше.
— Ами не знам да е ставало кой знае какво. Някакъв фермер на име Блоджик я взел, когато я обявили за продан. Той също не останал за дълго. Бил от тия, дето ги наричат фермери-джентълмени. Предполагам, че заради това му е харесала и къщата, само че селскостопанската земя не му вършеше много работа и той не знаеше какво да я прави. Така че отново я продаде. Толкова пъти си е сменяла собственика… Все идват строители и променят нещо… нови бани, разни такива неща… За известно време, струва ми се, я взе едно семейство, което отглеждаше пилета. Само че й излезе име, нали разбирате, че е прокълната. Всичко това обаче е станало малко преди мое време. Самият мистър Боскоуън искаше да я купи по едно време. Точно когато я рисува.