— Нямате представа кой може да е бил, така ли? — попита Тапънс. — Наистина ли мислите, че е бил непознат?
— Може да е бил някой непознат за нас. Но може и да е бил някой, който живее… О, бих казала на двадесетина километра оттук. Не може да е бил в това село.
— През цялото време мислеше, че е оттук, Лиз.
— Човек се изнервя — каза мисис Копли. — Мислиш си, че си на сигурно място когато си тук, у дома си — предполагам защото човек се страхува. Имам навика да заглеждам хората. Ти също, Джордж. Самият ти би се запитал дали не е бил онзи тип, напоследък изглеждаше доста странно. Такива ми ти работи.
— Мисля, че съвсем не е изглеждал странно — каза Тапънс. — Сигурно е изглеждал като всички останали.
— Да, може и да сте права. Чух да се говори, че не можело да се разбере — и който и да е бил, той съвсем не е приличал на луд, но пък други казват, че очите им винаги горят с ужасен блясък.
— Джефрис, тогава той беше полицейски сержант тук — каза мистър Копли. — Той все повтаряше, че имал идея, но нищо не правеше.
— Не го ли хванаха този човек?
— Не. Минаха повече от шест месеца, почти година. След това цялата работа спря. И оттогава нищо подобно не се е случвало тук. Предполагам, че си е заминал. Отишъл си е завинаги. Това кара хората да си мислят, че знаят кой е.
— Имате предвид хората, които са напуснали областта ли?
— Е, разбира се, тръгнаха слухове, нали знаете. Казват, че можело да бъде еди-кой си.
Тапънс се поколеба преди да зададе следващия въпрос, но почувства, че при такава страст към приказките от страна на мисис Копли би било без значение дали ще го направи.
— Вие кой мислите, че е бил? — попита тя.
— Ами толкова отдавна беше, че ми е много трудно да кажа. Споменаваха се имена. Говореше се какво ли не. Някои смятаха, че може да е мистър Боскоуън.
— Така ли?
— Да, нали е художник и така нататък, художниците са особен народ. Така казват. Според мен обаче не е бил той!
— Някои казваха, че е бил Еймъс Пери — рече мистър Копли.
— Съпругът на мисис Пери ли?
— Да. Той е малко особен, нали знаете, простоват е. Той е от онзи тип хора, които биха могли да го направят.
— Къде живееше семейство Пери тогава?
— Тогава не живееха в Уотърмед. Имаха вила на около четири-пет километра. Полицията ги държеше под око, сигурен съм.
— Обаче нищо не можеха да изкопчат от него — каза мисис Копли. — Винаги жена му говореше вместо него. Вечер си стоеше с нея вкъщи. Винаги си е бил вкъщи, казваше тя. Понякога отивал в кръчмата в събота вечер, но никое от тези убийства не бе станало в събота вечер, така че от това нищо не излезе. Освен това Алис Пери е човек, на когото може да се вярва, когато свидетелства. Никога няма да пресили нещата или да се отметне. Не можеш да я уплашиш. Както и да е, не е бил той. Никога не съм си и помисляла. Зная, че нямам никакви основания, но имам някакво усещане, че ако трябва да посоча някого, това е сър Филип.
— Сър Филип ли? — Тапънс почувства, че отново й се завива свят. Още един герой! Сър Филип. — Кой е сър Филип? — попита тя.
— Сър Филип Старк… Живее в Уорендър Хауз. Наричали са го Стария манастир, когато Уорендърови са живеели там, преди да изгори. Можете да видите гробовете на Уорендърови в църковния двор, също и табелките в църквата. На практика тук винаги е имало Уорендърови, още от времето на крал Джеймс.
— Сър Филип някакъв роднина на Уорендърови ли е? — Не. Мисля, че или той, или баща му е забогатял бързо.
Заводи за стомана или нещо подобно. Странен човек беше сър Филип. Заводите бяха някъде на север, а той живееше тук. Затворен човек. Викат му от… отш… от-нещо си.
— Отшелник — предположи Тапънс.
— Точно така. Блед, разбирате ли, слаб, кокалест и много обичаше цветята. Беше ботаник. Събираше всякакви глупави малки диви цветя, от онези, които даже няма да забележиш. Дори написа книга за тях, струва ми се. О, да, беше умен, много умен. Жена му беше приятна жена и много красива, но винаги съм си мислила, че изглежда тъжна. Мистър Копли изръмжа по своя си начин: — Ти си луда — каза той. — Мислиш си, че сър Филип го е направил. Той толкова обичаше децата. Винаги им уреждаше празненства.