Когато си лягаше, беше твърде уморена, за да направи това. Мелодраматични истории от миналото, които може би съдържаха зрънце истина тук и там, но в по-голямата си част бяха слухове, злоба, клюки и романтично въображение.
„Наистина — помисли си Тапънс — научих за любовния живот на маса хора чак от осемнайсети век, струва ми се. Но до какво доведе всичко това? И какво търся аз? Вече дори не знам. Най-страшното е, че се забърках и вече не мога да се измъкна.“
Тъй като имаше ясното подозрение, че първото нещо, с което ще се забърка, ще бъде мис Блай, в която Тапънс разпозна най-голямата заплаха на Сатън Чансълър, тя отклони всички любезни предложения за помощ, като подкара бързо към пощата на Маркет Бейзинг, спирайки единствено когато към колата се приближи мис Блай с пронизителни викове, за да обясни на госпожата, че имала важна среща… Кога щяла да се върне? Тапънс не беше сигурна… Ще заповяда ли на обяд? Много любезно от страна на мис Блай, но Тапънс се боеше.
— В такъв случай на чай. Ще ви очаквам в четири и половина. — Това бе почти кралска заповед.
Тапънс се усмихна, кимна, завъртя стартера и потегли.
Възможно беше, мислеше си Тапънс, ако научи нещо интересно от агентите по недвижими имоти в Маркет Бейзинг, Нели Блай да осигури допълнителна полезна информация. Тя беше от онзи тип жени, които се гордееха, че знаят всичко за всички. Неприятното беше, че тя ще е решена да научи всичко и за Тапънс. Може би днес следобед Тапънс щеше да възстанови силата на своята съобразителна природа!
„Спомни си мисис Бленкинсоп“ — каза Тапънс, като взе един остър завой и се прилепи към живия плет, за да не бъде унищожена от един игрив трактор с невероятни размери.
Като пристигна в Маркет Бейзинг, тя остави колата си на паркинга на главния площад, отиде до пощата и влезе в една празна телефонна кабина.
Гласът на Албърт каза — като използва постоянния си отговор — само едно „ало“, произнесено с подозрителен глас.
— Слушай, Албърт, ще бъда у дома утре. Във всеки случай за вечеря… може и по-рано. Мистър Бересфорд също ще се върне, освен ако не се е обадил. Приготви ни нещо — пилета, например.
— Да, госпожо. Къде сте…
Но Тапънс бе затворила.
Животът в Маркет Бейзинг явно бе концентриран на главния площад. Тапънс бе проверила в телефонния указател преди да напусне пощата — трима от четиримата агенти по недвижими имоти работеха на площада, а четвъртият беше на някаква Джордж Стрийт.
Тапънс си записа имената и тръгна да ги търси.
Започна с господата Лъвбоди&Сликър, които й се сториха най-внушителни.
Прие я едно луничаво момиче.
— Интересувам се от една къща.
Момичето явно никак не се впечатли — със същия успех Тапънс можеше да попита и за някое рядко животно.
— Сигурна съм, че не зная — каза момичето, докато се оглеждаше, за да се увери дали е там някой от колегите й, комуто би могла да препрати Тапънс…
— Къща — повтори Тапънс. — Вие сте агенти по недвижими имоти, нали?
— Агенти по недвижими имоти и аукционери. Търгът в Кранбъри Корт ще бъде в сряда, ако се интересувате — каталози по два шилинга.
— Не ме интересуват търгове. Искам да попитам за една къща.
— Обзаведена ли?
— Необзаведена… За продан… или под наем.
Луничките малко се оживиха.
— Мисля, че е по-добре да се видите с мистър Сликър.
Тапънс много искаше да се види с мистър Сликър и скоро вече седеше в малък кабинет срещу млад мъж, облечен в крещящо сако от туид, който започна да прехвърля множество описания на привлекателни жилища, като си мърмореше коментари сам на себе си.
— Мандевил Роуд, номер 8… строена от архитект, три спални, американска кухня… О, не, това е продадено… Анабел Лодж… живописна сграда, два декара… цената е занижена заради бърза продажба…
Тапънс го прекъсна решително:
— Видях една къща, която ми хареса… В Сатън Чансълър, по-скоро в близост до Сатън Чансълър, до един канал…
— Сатън Чансълър — мистър Сликър изрази съмнение. — Мисля, че в момента нямаме записани в книгите никакви имоти там. Как се казва?
— Не забелязах някакво име… Може би Уотърсайд. Ривърмед… някога са я наричали Бридж Хауз. Струва ми се — каза Тапънс, — че къщата се състои от две части. Едната половина се дава под наем, но наемателите не можаха да ми кажат нищо за другата половина, която гледа към канала и която ме интересува. Изглежда като че ли не е заета.