Мистър Сликър сдържано каза, че, за жалост, не може да й помогне, но благоволи да съобщи, че евентуално господата Блоджет&Бърджес биха могли. От тона на гласа му би трябвало да се заключи, че господата Блоджет&Бърджес са много по-низша фирма.
Тапънс се прехвърли при господата Блоджет&Бърджес, които бяха от отсрещната страна на площада и чиито помещения много приличаха на тези на господата Лъвбоди&Сликър — същите ценоразписи и предстоящи търгове по същите мръсни зацапани прозорци. Входната им врата скоро е била пребоядисвана в доста отровен оттенък на зеления цвят, ако това можеше да се отчете като някакво предимство.
Процедурата по приемането беше също толкова обезсърчителна и Тапънс бе връчена на мистър Сприг, възрастен мъж в очевидно унило настроение. Още веднъж Тапънс изложи своите изисквания.
Мистър Сприг призна, че му е известно съществуването на въпросната сграда, но като че ли заинтересоваността му се изчерпи с това.
— Страхувам се, че не е обявена за продан. Собственикът й не иска да я продава.
— Кой е собственикът?
— Съмнявам се, че зная със сигурност. Доста често преминаваше от едни ръце в други… В един момент се говореше, че имало заповед за отчуждаване.
— За какво им е пък на местните власти?
— Наистина, мисис… ъ-ъ-ъ… (той погледна името на Тапънс, надраскано върху попивателната) мисис Бересфорд, ако можехте да ми кажете отговора на този въпрос, вие щяхте да сте по-мъдра от повечето жертви в наши дни. Неведоми са пътищата на местните кметства и комитети по планирането. Задната половина на къщата се нуждаеше от някои поправки, които бяха извършени, и тя е дадена с извънредно нисък наем на… ъ-ъ-ъ… а, да, на мистър и мисис Пери. Що се отнася до същинските собственици на къщата, въпросният господин е в чужбина и, изглежда, е изгубил интерес към мястото. Струва ми се, че имаше нещо във връзка с наследство на по-малкия син, което бе разпоредено от изпълнителя на завещанието. Появиха се някои малки юридически трудности — законът е скъпо нещо, мисис Бересфорд — предполагам, че собственикът би бил доволен, ако къщата се срути… Не са правени никакви ремонти, с изключение на частта, обитавана от семейство Пери. Самата земя, разбира се, би могла да се окаже ценна в бъдеще, но поправката на необитаеми къщи рядко е изгодна. Ако се интересувате от такъв имот, сигурен съм, че можем да ви предложим нещо, което ще си заслужава много повече. Какво, ако мога да попитам, ви привлече точно към това място?
— Хареса ми видът й — каза Тапънс. — Много хубава къща е… най-напред я видях от влака…
— О, разбирам… — мистър Сприг прикри, доколкото можа, изражението „женската глупост е невероятна“ и каза меко: — Наистина бих я забравил, ако бях на ваше място.
— Предполагам, че можете да пишете на собствениците й и да ги питате дали са склонни да продадат… или ако ми дадете техния — или неговия — адрес…
— Ще влезем във връзка с адвокатите на собствениците, щом настоявате, но не храня големи надежди.
— Предполагам, че днес човек трябва да минава през адвокати за всичко. — Тапънс звучеше едновременно глуповато и капризно… — А адвокатите винаги са толкова мудни.
— О, да… законът изобилства с усложнения…
— Същото е и с банките… точно толкова лоши са и те!
— Банките… — мистър Сприг беше леко изненадан.
— Толкова много хора ти дават някоя банка, вместо адрес. Това е толкова досадно.
— Да, да, както казвате… Само че хората са толкова неспокойни днес и толкова много се местят — живеят в чужбина и така нататък. — Той отвори едно чекмедже. — Имам тук едно имение, Кросгейтс, на три километра от Мар Бейзинг — много добро състояние, хубава градина…
Тапънс се изправи.
— Не, благодаря ви.
Тя се сбогува решително с мистър Сприг и излезе на площада.
Мина за малко през третата фирма, която явно се занимаваше главно с продажба на птицеферми, ферми за едър рогат добитък и изобщо всякакви ферми в запуснато състояние.
Най-накрая Тапънс посети господата Робъртс&Уайли на Джордж Стрийт — малка, но предприемчива фирма, която имаше силното желание да услужи. В общи линии обаче бяха неосведомени за Сатън Чансълър, а искаха да продават сгради, все още наполовина построени и на безбожно високи цени — при вида им Тапънс потрепери. Енергичният млад мъж, като видя, че евентуалният клиент има твърдо намерение да напусне, с нежелание призна, че такова място като Сатън Чансълър съществува.