— Сатън Чансълър, казвате. По-добре опитайте при Блоджет&Бърджес на площада. Те се занимават с някакви имения из тези места… Само че там всичко е в много лошо състояние… порутено…
— Има една хубава къща там наблизо, край моста над един канал… видях я от влака. Защо никой не иска да живее там?
— О, зная мястото, Ривърбанк… Не можете да накарате никого да отиде там… Носи й се славата на прокълната къща.
— Имате предвид… духове?
— Така казват… Какво ли не се говори за нея. Звуци през нощта, стонове. Ако питате мен, направо си е едно свърталище.
— Боже мой — каза Тапънс. — Мястото изглежда толкова хубаво и усамотено.
— Повечето хора биха казали, че е прекалено усамотено. Реката приижда през зимата… помислете за това.
— Виждам, че за доста неща ще трябва да помисля — рече Тапънс горчиво.
Като се отправи към „Агнец и флаг“, където смяташе да се подкрепи с обяд, тя си мърмореше:
„За много неща трябва да се мисли… наводнения, свърталища, призраци, дрънчене на вериги, земевладелци и собственици, които не си живеят в имотите, адвокати, банки… къща, която никой не обича и не иска… с изключение на мен, може би… Е, това, което искам в момента, е храна.“
Храната в „Агнец и флаг“ беше хубава и изобилна — здрава храна за фермери, а не фалшиво френско меню за преминаващи туристи. Гъста пикантна супа, свински крачета в ябълков сос, сирене… или сливи с крем карамел, ако предпочитате… Тапънс обаче не го предпочиташе…
След обезсърчителната си обиколка тя се върна при колата си и потегли обратно към Сатън Чансълър, без чувството, че сутринта й е била успешна.
Като зави покрай последния ъгъл и църквата на Сатън Чансълър се показа, Тапънс видя викария да излиза от църковния двор. Той пристъпваше доста тежко. Тапънс се приближи до него.
— Още ли търсите онзи гроб? — попита тя.
Викарият държеше едната си ръка на кръста.
— Ех — каза той, — зрението ми не е много добро. Толкова много надписи са почти изтрити. Гърбът също ми създава проблеми. Много камъни лежат направо на земята. Почти всеки път, когато се навеждам, имам чувството, че никога повече няма да мога да се изправя.
— На ваше място повече не бих го правила — каза Тапънс. — Ако сте проверили в енорийския регистър и така нататък, значи сте направили всичко, което можете.
— Знам, но бедният човек ме молеше толкова настойчиво, толкова горещо. Сигурен съм, че всичко това е напразен труд, обаче чувствах, че е мой дълг. Все още има един ред, който не съм претърсил, ей там, от тисовото дърво до далечната стена… въпреки че повечето от камъните там са от осемнайсети век. Искам обаче да знам, че съм изпълнил задачата си както трябва. Така няма да се упреквам. Във всеки случай до утре ще приключа.
— Съвсем правилно — каза Тапънс. — Не трябва да се преуморявате. Ще ви кажа какво ще направим — продължи тя. — След като изпия чаша чай с мис Блай, ще отида да погледна аз. От тисовото дърво до стената ли казахте?
— О, не бих могъл да ви моля за…
— Всичко е наред, ще ми е приятно да го правя. Мисля, че е много интересно да бродиш из църковни дворове. Нали разбирате — старите надписи са нещо като картина на хората, които са живели тук и прочее. Наистина ще ми бъде приятно. Приберете се у дома и си починете.
— Е, разбира се, ще трябва да се подготвя за службата тази вечер, това е вярно. Вие наистина сте много любезна. Много любезна.
Той й се усмихна приветливо и тръгна към къщата си. Тапънс погледна часовника си. Тя спря пред дома на мис Блай. „Можех и да го пропусна“ — помисли си Тапънс. Предната врата беше отворена и мис Блай тъкмо носеше през хола в дневната поднос с прясно опечени питки.
— А, ето ви и вас, скъпа мисис Бересфорд. Толкова се радвам да ви видя. Чаят е почти готов. Чайникът ври, трябва само да направя запарката. Надявам се, че сте напазарували всичко, което искахте — добави тя, поглеждайки доста подчертано към очевидно празната пазарска чанта, която висеше на ръката на Тапънс.
— Е, всъщност нямах кой знае какъв късмет — рече Тапънс с всичката дързост, на която беше способна. — Нали знаете как е понякога… един от онези дни, в които просто нямат точно този цвят или точно този вид, който търсиш. Но на мен винаги ми е приятно да разгледам някое ново място, дори да не е много интересно.