Чайникът нададе пронизителен писък за привличане на вниманието и мис Блай се хвърли към кухнята, за да се погрижи за него, като по пътя разпиля купчина писма, които лежаха на масата в антрето в очакване да бъдат изпратени.
Тапънс се наведе и ги събра; докато ги слагаше обратно на масата, забеляза, че най-горното е адресирано до мисис Йорк, Дом за възрастни хора „Роузтрелис Корт“, някъде в Камбърлънд.
„Действително — помисли си Тапънс — започва да ми се струва, че в цялата страна няма нищо друго, освен старчески домове! Предполагам, че в скоро време Томи и аз ще заживеем в някой от тях!“
Само преди няколко дни някой доброжелател и услужлив приятел беше писал, за да им препоръча някакъв много хубав адрес в Девън — женени двойки, повечето от тях — пенсионирани държавни служители. Доста добра кухня… Носиш си собствени мебели и лични вещи.
Мис Блай се появи отново с чайника и двете жени седнаха да пият чай.
Приказките на мис Блай не бяха толкова мелодраматични и пикантни, колкото тези на мисис Копли, и имаха за цел повече да изкопчат, отколкото да предоставят информация.
Тапънс измърмори нещо неясно за отминалите години на служба в чужбина, трудностите на живота в Англия, разказа подробности за женения син, омъжената дъщеря и техните деца, и внимателно насочи разговора към дейностите на мис Блай в Сатън Чансълър, които бяха многобройни — Женският институт, скаутите, Консервативният женски съюз, приготвянето на конфитюр, подредбата на цветя, Клубът по рисуване, Приятелите на археологията… Здравето на викария, необходимостта да бъде накаран да се грижи за себе си, неговата разсеяност… Злополучните разногласия в мненията на църковните настоятели…
Тапънс похвали питките, благодари на домакинята за гостоприемството й и стана да си ходи.
— Вашата енергичност е забележителна, мис Блай — каза тя. — Просто не мога да си представя как успявате да вършите всичко това. Трябва да призная, че след един ден разходки и пазаруване искам просто хубаво да си почина в собственото легло, само да затворя очи за половин час… Леглото наистина е много удобно. Много ви благодаря, че ме препоръчахте на мисис Копли…
— Почти винаги може да се разчита на нея, въпреки че не спира да приказва, разбира се…
— О, разказите й за околностите бяха много занимателни.
— Половината от времето тя не знае какво приказва! Дълго ли ще останете тук?
— О, не, тръгвам си утре сутринта. Разочарована съм, че не открих никакво подходящо малко имение… Надявах се онази толкова живописна къща край канала…
— По-хубаво да не се занимавате с нея. В много лошо състояние е… Земевладелци, които не си живеят в имота — срамота…
— Дори не можах да разбера чия е. Допускам, че вие знаете. Изглежда знаете всичко тук…
— Никога не съм се интересувала особено от онази къща. Непрекъснато преминава от едни ръце в други — човек не може да насмогне. В едната половина живее семейство Пери, а другата просто бавно се руши.
Тапънс отново пожела довиждане й се отправи към мисис Копли. Къщата беше тиха и очевидно празна. Тапънс влезе в спалнята си, остави празната пазарска чанта, изми лицето си и си напудри носа, отново излезе от къщата на пръсти, огледа се по улицата, остави колата там, където си беше, зави внимателно покрай ъгъла и тръгна по една пътека през полето зад селото, която накрая я изведе до стъпалата към църковния двор.
Тапънс изкачи стъпалата в двора на църквата — изпълнен със спокойствие под лъчите на следобедното слънце — и започна да изучава надгробните камъни както беше обещала. В действителност тя нямаше нищо предвид. Не се надяваше да открие нищо тук. Това бе наистина само любезност от нейна страна. Възрастният викарий беше много симпатичен и тя просто искаше да успокои съвестта му. Носеше си тетрадка и молив, за да си записва в случай че открие нещо интересно за него. Тя реши, че трябва просто да търси надгробен камък, който отбелязва смъртта на дете на посочената възраст. Повечето от гробовете тук бяха с по-стари дати. Не бяха нито много интересни, нито достатъчно стари, за да бъдат необичайни или да имат трогателни или нежни надписи. Повечето бяха на доста възрастни хора. Все пак тя се позабави малко, докато се разхождаше, рисувайки картини в ума си. Джейн Елууд, напуснала този живот на 6 януари, на 45 години. Уилям Марл, напуснал този живот на 5 януари, дълбоко оплакван. Мери Трийвз, петгодишна. 14 март 1835 година. Това беше твърде отдавна. „В твоето присъствие е радостта от живота.“ Щастливата малка Мери Трийвз.