Почти бе стигнала до отсрещната стена. Гробовете тук бяха позанемарени и обрасли с трева, явно никой не се грижеше за тази част от гробището. Много от камъните бяха нападали на земята. Стената тук беше разбита и се рушеше. На места се бе срутила.
Тъй като бе точно зад църквата, не можеше да се види от пътя и, без съмнение, тук идваха деца и вършеха какви ли не поразии. Тапънс се преви над една от каменните плочи… Оригиналните надписи бяха изтрити и нечетливи… Но като я наклони малко, Тапънс видя някакви грубо надраскани букви и думи, които също бяха обрасли наполовина с трева.
Тя ги проследи с пръст, схващайки по някоя дума тук и там…
„А който… съблазни… от тия малките…“ „Воденичен камък… воденичен камък… воденичен камък“… и отдолу, неравно изсечено от ръката на аматьор: „Тук почива Лили Уотърс“.
Тапънс си пое дълбоко дъх… Тя усети сянката зад гърба си, но преди да успее да се обърне, нещо я удари отзад по главата и тя падна по очи върху камъка в болка и тъмнина.
Книга трета
Липсващата съпруга
10. На конференцията… и след това
— Е, Бересфорд — каза генерал-майор сър Джосайя Пен, генерал от пехотата на Нейно Величество, батальонен командир, офицер с изключителни заслуги, който говореше с тежест, съответстваща на внушителния поток от титли след името му, — е, какво мислите за всичките тези празни приказки?
Томи предположи от тази забележка на стария Джош, както непочтително го наричаха зад гърба му, че той не е впечатлен от резултатите на конференцията, в която участваха.
— Лукави и потайни типове — каза сър Джосайя, продължавайки със забележките. — Много се говори, нищо не се казва. Ако някой се изпусне и каже нещо смислено, веднага скачат поне четирима некадърници и го надвикват. Не знам защо се занимаваме с тия работи. Всъщност аз зная. Зная защо го правя. Просто няма нищо друго за правене. Ако не бях дошъл на това представление, трябваше да си остана у дома. Знаете ли какво става там с мен? Тормозят ме, Бересфорд. Тормози ме икономката, тормози ме градинарят. Той е стар шотландец и не ми позволява дори да пипам собствените си праскови. Затова идвам тук, разхождам се тежко насам-натам и се преструвам пред самия себе си, че изпълнявам някаква полезна функция, като запазвам сигурността на тази страна! Глупости на търкалета. Ами вие? Вие сте сравнително млад. Защо идвате да си губите времето? Никой не те слуша, дори ако казваш нещо, което си заслужава да се чуе.
Томи поклати глава, леко развеселен от факта, че, независимо от, както той смяташе, напредналата си възраст, генерал-майор сър Джосайя Пен го има за младок. Генералът би трябвало, мислеше си Томи, да е доста над осемдесетте, беше почти глух и е тежък бронхит, но в никакъв случай не се оставяше да бъде надхитрен.
— Нищо нямаше да се получи, ако вие не бяхте тук, сър — каза Томи.
— Бих искал да мисля така — рече генералът. — Аз съм един беззъб булдог, но все още мога да лая. Как е мисис Томи? Отдавна не съм я виждал.
Томи отвърна, че Тапънс е добре и кипи от енергия.
— Винаги е била енергична. Понякога ми напомняше на водно конче. Винаги пърха след някоя нейна абсурдна идея, след което разбираме, че не е била толкова абсурдна. Много забавно! — каза генералът с одобрение. — Не ми харесват тези почтени жени на средна възраст, с които е пълно в наши дни — всичките си имат причина с главно „П“. А пък днешните момичета… — той поклати глава. — Не са както едно време, когато бях млад. Хубави като картинки, такива бяха тогава. Муселиновите им рокли! Едно време носеха шапки клош. Помните ли? Не, тогава сигурно сте били ученик. Трябваше да погледнеш отдолу, под ръба, преди да видиш лицето на момичето. Това беше много дразнещо и те го знаеха! Сега си спомням… Я да видя — май ви беше някаква роднина… Не беше ли ваша леля? Ейда. Ейда Фаншо…
— Леля Ейда?
— Най-хубавото момиче, което съм познавал.
Томи успя да прикрие изненадата си. Изглеждаше невероятно леля му Ейда някога да е била смятана за красива. Старият Джош продължаваше развълнувано:
— Да, хубава като картинка. И толкова жизнена! Весела! Редовно се закачаше. Ах, спомням си последния път, когато я видях. Бях подофицер на път за Индия. Бяхме на пикник на лунна светлина на морския бряг… Разхождахме се заедно, седяхме на скалите и гледахме морето.