Верният Албърт отвори входната врата с лъчезарна усмивка.
— Радвам се да ви видя у дома, сър.
— И аз се радвам, че съм си у дома… — Томи му връчи куфара си. — Къде е мисис Бересфорд?
— Още не се е прибрала, сър.
— Искаш да кажеш, че я няма?
— Няма я от три-четири дни. Но ще се върне за вечеря. Вчера се обади и така ми каза…
— С какво се е захванала, Албърт?
— Не бих могъл да кажа, сър. Взе колата, но взе и много железопътни пътеводители. Може да е навсякъде, както се казва.
— Наистина може — рече Томи. — Кой знае в кое село… на края на света… и сигурно е изпуснала връзката оттам за връщане. Бог да благослови английските железници Обадила се е вчера, казваш. Каза ли откъде се обажда?
— Не каза.
— По кое време вчера?
— Вчера сутринта. Само каза, че всичко е наред. Не беше съвсем сигурна по кое време ще си бъде вкъщи, но смяташе, че ще е преди вечеря и поиска пиле. Имате ли нещо против, сър?
— Не — каза Томи, като погледна часовника си, — само че сега ще трябва доста да побърза.
— Няма да слагам пилето веднага — каза Албърт.
Томи се усмихна.
— Няма проблеми — рече той, — пусни го да се разходи малко. Ти как си, Албърт? У вас всичко наред ли е?
— Страхувахме се от дребна шарка, но всичко е наред. Докторът каза, че било само копривна треска.
— Добре — каза Томи. Той се качи по стълбите, като си подсвиркваше. Влезе в банята, избръсна се и се изми, оттам мина в спалнята и се огледа. Тя имаше онзи странен празен вид, който придобиват спалните, когато собствениците ги няма. Всичко беше грижливо подредено и грижливо изчистено. Томи се чувстваше потиснат, както би се чувствало едно вярно куче. Като се огледа, той си помисли, че Тапънс все едно въобще не я е имало. Нямаше разпиляна пудра, нямаше захвърлена на пода книга с разтворени корици.
— Сър.
На вратата стоеше Албърт.
— Е?
— Започвам да се притеснявам за пилето.
— О, по дяволите пилето — каза Томи. — Явно това пиле ти действа на нервите.
— Ами аз разбрах, че вие и тя няма да се върнете по-късно от осем. Няма да седнете да вечеряте след осем, искам да кажа.
— И аз така си мислех — каза Томи, поглеждайки ръчния си часовник. — Боже мой, почти е девет без двайсет и пет.
— Да, сър. А пилето…
— О, хайде — каза Томи, — извади това пиле от фурната и ще го изядем ние двамата. Така й се пада на Тапънс. Да се е върнала преди вечеря!
— Разбира се, някои вечерят по-късно — каза Албърт. — Веднъж бях в Испания и, повярвайте ми, там не можеш да се нахраниш преди десет часа! Десет вечерта, казвам ви! Диваци!
— Добре — каза Томи разсеяно. — Между другото, нямаш ли някаква представа къде може да е била през цялото това време?
— Госпожата ли? Не знам, сър. Сигурно обикаля насам-натам. Доколкото разбрах, първата й мисъл беше да ходи някъде с влак. Непрекъснато гледаше в пътеводителя, разписанията и така нататък.
— Е — каза Томи, — предполагам, че всеки се забавлява посвоему. Явно тя го прави като пътува с влак. Все едно, чудя се къде ли може да е тя. Като нищо да седи в някоя селска чакалня.
— Тя знаеше, че вие се прибирате днес, нали, сър? — попита Албърт. — Ще се върне, сигурен съм.
Томи възприе това като проява на преданост. Той и Албърт бяха свързани в неодобрението си към Тапънс, която, флиртувайки с британските железници, пренебрегваше връщането си у дома, за да посрещне по подобаващ начин завърналия се съпруг.
Албърт излезе, за да спаси пилето от грозящата го кремация във фурната.
Томи, който се готвеше да го последва, спря и погледна към полицата над камината. Той бавно се приближи и се загледа в картината, която висеше там. Колко смешно, тя бе толкова сигурна, че е виждала точно тази къща преди. Томи беше сигурен, че той не я е виждал. Във всеки случай беше съвсем обикновена къща. Сигурно има много като нея.
Той се протегна, колкото можа, към нея, но тъй като все още не можеше да я види добре, я свали от пирона и я поднесе към електрическата лампа. Тиха, спокойна къща. Имаше и подпис на художника. Името започваше с „Б“, но не можеше да го разчете. Бозуърт… Баучър… Взе една лупа и го погледна по-отблизо. Весел звън на хлопатари долетя откъм салона. На Албърт много му бяха харесали швейцарските хлопатари за крави, които Томи и Тапънс бяха донесли от Гринделвалд. Той беше нещо като виртуоз на тях. Вечерята бе сервирана. Томи влезе в трапезарията. Странно беше, помисли си той, че Тапънс още не се е прибрала. Дори да бе спукала гума, което беше вероятно, той се зачуди защо не е позвънила да обясни или извини закъснението си.