Албърт поклати глава.
— Как изглеждаше? Доволна?… Развълнувана? Нещастна? Загрижена?
Албърт отговори веднага.
— Щастлива до немай-къде… Цялата грееше.
— Като териер, пуснат по следа — каза Томи.
— Точно така, сър… знаете каква е…
— По дирите на нещо… Сега се питам… — Томи млъкна замислено.
Нещо бе изникнало и, както той каза преди малко на Албърт, Тапънс се бе втурнала като териер след миризмата. Завчера тя бе позвънила да каже, че се връща. Защо, тогава, не се бе върнала? Може би в този момент, помисли си Томи, тя седи някъде и разправя на хората лъжи толкова усърдно, че през ум не й минава нищо друго!
При положение че се беше впуснала в преследване, щеше много да се разгневи, ако той, Томи, хукнеше към полицията, блеейки като овца, че жена му е изчезнала… Дори вече чуваше Тапънс да казва: „Как може да си толкова малоумен, за да направиш такова нещо! Мога идеално да се грижа за себе си. Трябваше да си го разбрал досега!“ (Но можеше ли да се грижи за себе си?)
Човек никога не можеше да е сигурен къде ще я отведе въображението й.
В опасност? До този момент нямаше никакъв признак на опасност в тази работа… освен във въображението на Тапънс.
Ако отидеше в полицията и кажеше, че жена му не се е прибрала вкъщи, както бе заявила, че ще стори? В полицията щяха да си седят, гледайки тактично, въпреки че сигурно щяха да се хилят вътрешно, след което, вероятно също толкова тактично, щяха да попитат какви приятели мъже има жена му!
— Ще я намеря сам — заяви Томи. — Тя трябва да е някъде. Не зная дали е на север, юг, изток или запад, но е постъпила много глупаво, като не е казала нито дума къде е, когато се е обадила.
— Може би я е похитила някоя банда… — рече Албърт.
— О, Албърт, голям човек си вече, не ми говори като дете!
— Какво смятате да направите, сър?
— Отивам в Лондон — каза Томи, като погледна часовника. — Първо ще обядвам в клуба с доктор Мъри, който ми се обади снощи и който има да ми каже нещо във връзка с делата на покойната ми леля… Възможно е да получа някой полезен съвет от него… В края на краищата цялата тази работа започна в „Слънчевото било“. Ще взема също и онази картина, която виси над камината в нашата спалня…
— В Скотланд Ярд ли смятате да я занесете?
— Не — каза Томи, — на Бонд Стрийт.
11. Бонд Стрийт и доктор Мъри
Томи изскочи от едно такси, плати на шофьора и се приведе към задната седалка, за да вземе един доста несръчно направен пакет, който явно представляваше картина. Като го пъхна, доколкото можа, под мишница, той влезе в галерията „Ню Атиниън“, една от най-старите и най-значими художествени галерии в Лондон.
Томи не беше голям почитател на изкуствата и дойде в „Ню Атиниън“, защото имаше приятел, който свещенодействаше там.
„Свещенодействаше“ беше единствената дума, която можеше да се употреби, тъй като атмосферата на изискан интерес, приглушени гласове и приятни усмивки много напомняше на храм.
Млад мъж със светла коса се отдели от групата на посетителите и се приближи, като в същия миг лицето му се озари от усмивката на човек, разпознал някого.
— Здравей, Томи — рече той. — Отдавна не сме се виждали. Какво носиш под ръка? Само не ми казвай, че на стари години си започнал да рисуваш? Много хора го правят и резултатите са плачевни.
— Съмнявам се изкуството някога да е било силната ми страна — отвърна Томи. — Въпреки че, трябва да призная, онзи ден силно ме привлече една малка книжка, която с прости думи обясняваше как едно петгодишно дете може да се научи да рисува с акварели.
— Господ да ни е на помощ, ако решиш да се захванеш с това.
— Откровено казано, Робърт, просто искам да използвам знанията ти на експерт по картините. Искам мнението ти за тази.
Робърт ловко пое картината от Томи и сръчно махна нескопосаната й обвивка с умението на човек, свикнал да пакетира и разопакова най-различни по големина произведения на изкуството. Той взе картината, сложи я на един стол, вгледа се отблизо в нея, след това отстъпи пет-шест крачки назад. После обърна поглед към Томи.
— Е — попита той, — за какво става дума? Какво искаш да знаеш? Искаш да я продаваш, така ли?
— Не — рече Томи, — не искам да я продавам, Робърт. Искам да разбера нещо за нея. Като начало искам да зная кой я е рисувал.