— Точно така. Мисис Мууди кудкудякаше. Причиняваше доста неприятности на сестрите, въпреки че им беше симпатична. Имаше навика да забравя кога е яла и да се кара, че вечерята не е сервирана, въпреки че току-що е вечеряла чудесно.
— О — каза Томи, като изведнъж му просветна, — мисис Какао!
— Не ви разбрах?
— Съжалявам — каза Томи, — това е името, с което я нарекохме жена ми и аз. Един ден, когато минавахме по коридора, тя викаше за сестра Джейн и казваше, че не си е изпила какаото. Доста приятна на вид, шумна, дребна женица. Разсмя ни и двамата и оттогава имаме навика да я наричаме мисис Какао. Значи е починала.
— Не бях особено изненадан, когато настъпи смъртта — каза доктор Мъри. — На практика е невъзможно да се предскаже с точност кога ще умрат възрастните жени. Жени, чието здраве е сериозно засегнато и за които се знае, от медицински преглед, че надали ще преживеят още една година, понякога издържат цели десет години. Те здраво са сграбчили живота и едно обикновено физическо увреждане не може да ги сломи. Други хора имат съвсем прилично здраве и човек си мисли, че ще доживеят до дълбока старост. Те, от друга страна, хващат бронхит или грип, нямат достатъчно издръжливост да се възстановят и умират удивително лесно. Така че, както казах, като лекар на дом за възрастни, аз не се изненадвам, когато настъпи така наречената доста неочаквана смърт. Случаят с мисис Мууди обаче беше по-особен. Тя умря в съня си без да е показала какъвто и да е признак на заболяване и не мога да се отърва от усещането, че, по мое мнение, смъртта й е неочаквана.
Ще използвам фразата, която винаги ме е интригувала в Шекспировата пиеса „Макбет“. Винаги съм се чудил какво е имал предвид Макбет, когато казва за жена си: „Оттук насетне трябва да е мъртва.“
— Да, спомням си, че самият аз веднъж се питах какво ли е искал да каже Шекспир — рече Томи. — Забравих чия постановка беше и кой играеше Макбет, но точно в тази постановка имаше много силен намек и Макбет със сигурност играеше по начин, който да покаже, че подсеща лекаря на лейди Макбет, че би било по-добре нея да я няма. Вероятно лекарят е разбрал намека. Тогава Макбет, чувствайки се сигурен след смъртта на жена си, чувствайки, че тя повече не го заплашва с недискретността си или с бързата загуба на разсъдъка си, изразява истинската си привързаност и мъката си по нея. „Оттук насетне трябва да е мъртва.“
— Точно така — каза доктор Мъри. — Точно това почувствах при мисис Мууди. Почувствах, че оттук нататък трябва да е мъртва, а не три седмици преди това, без никаква видима причина…
Томи не отговори. Той просто погледна доктора въпросително.
— Лекарите имат определени проблеми. Ако не ви е ясна причината за смъртта на някой пациент, има само един начин да се установи. Аутопсия. Роднините на мъртвия не обичат аутопсиите, но ако докторът изиска аутопсия и резултатът, както често може да се случи, покаже някоя естествена причина за смъртта, или пък някое заболяване, което невинаги дава външни признаци или симптоми, тогава кариерата на лекаря може сериозно да пострада от това, че е поставил съмнителна диагноза…
— Разбирам, че сигурно е било трудно.
— В случая роднините са някакви далечни братовчеди. Затова се нагърбих лично със задачата да получа тяхното съгласие, тъй като въпросът за причината на смъртта представлява медицински интерес. Когато пациентът умира в съня си, уместно е познанията по медицина да се разширят. Имайте предвид, че се посветих на този случай, не го правех формално. За щастие роднините въобще не ги беше грижа. Почувствах голямо облекчение. След като веднъж направех аутопсията и установях, че всичко е наред, можех да издам смъртен акт без угризения на съвестта. Всеки може да умре от това, което аматьорски се нарича сърдечен пристъп, предизвикан от една от няколко различни причини. Всъщност сърцето на мисис Мууди бе в доста добро състояние за възрастта й. Тя страдаше от артрит, ревматизъм, от време на време имаше проблеми с черния дроб, но никое от тези неща не се връзваше с нейната кончина в съня й.
Доктор Мъри млъкна за момент. Томи отвори уста, после я затвори. Докторът кимна.
— Да, мистър Бересфорд. Виждате накъде клоня. Смъртта бе настъпила в резултат на свръхдоза морфин.
— Боже мой! — Томи се облещи и възклицанието се изплъзна от устните му.
— Да. Изглежда доста невероятно, само че не може да се избяга от анализа. Въпросът беше: как е предписан този морфин? Тя не беше на морфин. Тя не беше пациент, който страда от болки. Разбира се, имаше три възможности. Можеше да го е взела случайно. Не е много вероятно. Можеше да е взела по грешка лекарството на някой друг пациент, но и това не ми се вярва много. На пациентите не им се поверява голямо количество морфин и не приемаме наркомани, които биха могли да имат свои собствени опиати. Би могло да бъде умишлено самоубийство, но се отнасям към това много скептично. Мисис Мууди, въпреки че постоянно се тревожеше, беше изключително жизнерадостна и съм сигурен, че никога не е мислила да посяга на живота си. Третата възможност е някой преднамерено да й е направил фаталната свръхдоза. Но кой и защо? Естествено, съществуват големи количества морфин и други наркотици, които мис Пакард, като пълноправна медицинска сестра и домакиня, има пълното право да притежава и които тя пази в заключен шкаф. В случаи на ишиас или ревматоиден артрит има такива жестоки и нетърпими болки, че понякога се налага даването на морфин. Надявахме се, че можем да попаднем на някакви обстоятелства, при които на мисис Мууди е било дадено опасно количество морфин по грешка или тя самата е взела, мислейки си, че е лекарство за храносмилане или сънотворно. Не можахме да открием такива обстоятелства. Следващото нещо, което направихме по предложение на мис Пакард и аз се съгласих с нея, беше да разгледаме внимателно подобните смъртни случаи в „Слънчевото било“ през последните две години. Радвам се да кажа, че нямаше много такива. Мисля, че бяха общо седем, което е прилично число за хора от тази възрастова група. Два смъртни случая от бронхит, доста ясни, два от грип, който винаги е възможен убиец през зимните месеци, поради слабата съпротива, оказвана му от крехки, възрастни жени. И три други случая.