Той млъкна за момент, след което каза:
— Мистър Бересфорд, тези три други случая не ме задоволиха, поне два от тях. Бяха напълно възможни, не бяха неочаквани, но ще кажа, че не бяха много вероятни. Не са случаи, които напълно биха ме задоволили, след като помисля върху тях и ги изследвам. Човек трябва да приеме невероятната на пръв поглед възможност, че в „Слънчевото било“ има някой, който е, може би по психически причини, убиец. Напълно неподозиран убиец.
За момент се възцари тишина. Томи въздъхна.
— Не се съмнявам в това, което ми казахте — рече той, — но все пак, откровено казано, струва ми се невероятно. Тези неща… разбира се, не могат да се случат.
— О, не — каза доктор Мъри мрачно, — най-спокойно се случват. Прегледайте някои от патологичните случаи. Жена, която се занимава с домакинска работа. Работи като готвачка в различни семейства. Мила, любезна, приятна жена, служи вярно на работодателите си, готви добре, приятно й е с тях. И все пак, рано или късно, нещата се случват. Обикновено е чиния сандвичи. Понякога — храна за пикник. Без очевидна причина се слага арсеник. Два или три отровни сандвича сред останалите. Явно е, че чистата случайност определя кой ще ги изяде. Няма лична злоба. Някой път трагедията не се разиграва. Същата жена била без работа в продължение на три или четири месеца и нямаше следи от заболявания. Нищо. След това отишла на друга работа и за три седмици двама души от семейството умрели, след като яли бекон на закуска. Фактът, че всичко това е ставало в различни райони на Англия и по различно време, беше причина да мине известно време, преди полицията да попадне по дирите й. Разбира се, тя използвала различно име всеки път. Но тъй като има толкова много приятни, способни жени на средна възраст, които могат да готвят, беше доста трудно да се открие коя точно е тази.
— Защо го е правела?
— Мисля, че никой не разбра истината. Имаше няколко различни теории, особено сред психолозите, разбира се. Тя беше религиозна жена и изглеждаше вероятно някаква форма на религиозна лудост да я кара да чувства, че има заповед свише да очисти света от определени личности, но не изглеждаше тя самата да изпитва лична омраза към някого.
— После случаят с французойката, Жана Геброн, която бе наречена Ангелът на милостта. Тя толкова се тревожеше, когато децата на съседите й се разболяваха, че винаги бързаше да се погрижи за тези деца. Сядаше предано край креватчетата им. Отново мина известно време, преди да разберат, че децата, за които тя се грижеше, никога не се възстановяваха. Вместо това всички умираха. И отново — защо? Вярно е, че когато е била млада, собственото й дете е умряло. Изглежда е била смазана от мъка. Може би това е била причината за престъпната й кариера. Щом нейното дете е умряло, същото трябва да се случи и с децата на другите жени. А може би, както предполагаха някои, собственото й дете е било една от жертвите.