— Карате ме да настръхвам — каза Томи.
— Избирам най-мелодраматичните примери — каза докторът. — Може да е нещо много по-просто от това. Спомняте ли си как в случая Армстронг всеки, който го бе обидил или наранил, или пък той си мислеше, че някой го е обидил, бързо бе канен на чай и получаваше сандвич с арсеник. Някаква изострена чувствителност. Първите му престъпления очевидно са били просто престъпления за лично облагодетелстване. Наследяване на пари. Отстраняване на съпругата, за да може да се ожени за друга жена. После сестра Уоринър, която държеше старчески дом. Приписваха й всичко, което притежаваха, в замяна им се гарантираха спокойни старини, до смъртта… Само че смъртта не закъсняваше. Тогава също се предписваха свръхдози морфин… Много приятна жена, но без скрупули… Тя се смяташе, предполагам, за благодетелка.
— Нямате ли представа, ако предположенията ви за тези смъртни случаи са верни, кой може да е бил?
— Не. Няма нищо, което да те насочи. Ако се вземе предвид, че убиецът вероятно е луд, лудостта е много трудна за разпознаване в някои от нейните проявления. Дали е някоя, която, да кажем, не обича старите хора, била е наранена или животът й е бил съсипан, или поне така си мисли, от някой възрастен човек? Или пък е някой, който има свои собствени представи за милосърдното убиване и смята, че всеки над шейсетте следва да бъде внимателно унищожен. Би могъл да бъде всеки, разбира се. Пациент? Или някой от персонала… сестра или прислужника? Обсъждах това доста подробно с Милисънт Пакард, която ръководи мястото. Тя е изключително компетентна жена, проницателна, предприемчива, има ясни наблюдения върху гостите и върху персонала. Тя твърди, че няма подозрения и никакви улики и аз съм сигурен, че това е точно така.
— На защо идвате при мен? Какво мога да направя аз?
— Леля ви, мис Фаншо, живееше там от няколко години. Тя бе жена със значителни умствени способности, въпреки че често се преструваше, че е обратното. Имаше си свои собствени необичайни начини на забавление, като си придаваше вид на оглупяла. Но всъщност умът й си беше съвсем на място… Това, което бих искал да опитате да направите, мистър Бересфорд, е внимателно да помислите — вие и съпругата ви също — можете ли да си спомните мис Фаншо някога да е казвала или намеквала нещо, което би могло да ни помогне? Нещо, което е видяла или забелязала, нещо, което някой й е казал, нещо, което й се е сторило странно? Възрастните жени забелязват много неща и някой наистина проницателен като мис Фаншо би могъл да знае изненадващо много от това, което става в такова място като „Слънчевото било“. Нали разбирате, тези възрастни жени нямат работа, разполагат с неограничено време да се оглеждат и да разсъждават, дори да правят изводи, които могат да изглеждат фантастични, но понякога, изненадващо, са напълно верни.
Томи поклати глава.
— Знам какво имате предвид… Но нищо такова не мога а си спомня.
— Разбрах, че жена ви не си е вкъщи. Не мислите ли, че тя може да си спомни нещо, което да не ви е направило впечатление?
— Ще я попитам… но се съмнявам. — Той се поколеба, след което взе решение. — Вижте, имаше нещо, което притесни жена ми… Нещо във връзка с една от възрастните жени, мисис Ланкастър.
— Мисис Ланкастър? Да?
— Жена ми си е втълпила, че мисис Ланкастър внезапно е отвлечена от някакви така наречени роднини. Всъщност мисис Ланкастър подарила на леля ми една картина и жена ми реши, че е длъжна да върне картината на мисис Ланкастър, затова опита да се свърже с нея, за да разбере дали тя си иска картината обратно.
— Действително много тактично от страна на мисис Бересфорд.
— Само че се оказа много трудно да се свърже с нея. Имаше адреса на хотела, в който се предполагаше, че ще отседнат… мисис Ланкастър и роднините й… но никой с такова име не беше отсядал там и не беше резервирал стаи.
— О, това е доста странно.
— Да, Тапънс също реши, че е много странно. Не бяха оставили никакъв друг адрес в „Слънчевото било“. Всъщност направихме няколко опита да се свържем с мисис Ланкастър или с мисис… Джонсън, мисля, че се казваше… но не успяхме с нито една от двете. Имаше някакъв адвокат, който плащал всички сметки… и уреждал всички неща с мис Пакард. Свързахме се и с него. Той обаче можа да ми даде единствено адреса на една банка. А банките — каза Томи сухо, — не дават никаква информация.