Държането му беше любезно, но твърдо. Не показваше никакво смущение, нито притеснение. Но решителността в гласа му беше категорична. След това той се отпусна и поведението му малко омекна.
— Знаете ли, на ваше място не бих се тревожил особено, мистър Бересфорд — каза той успокоително. — Или, по-скоро, не бих оставил жена ви да се тревожи. Струва ми се, че мисис Ланкастър е спокойна възрастна дама, която лесно забравя. Вероятно е забравила всичко за тази картина, която е подарила. Мисля, че тя е на седемдесет и пет или седемдесет и шест години. На тази възраст човек лесно забравя, нали разбирате.
— Познавате ли я лично?
— Не, никога дори не съм я виждал.
— Но познавате мисис Джонсън?
— Срещнахме се, когато тя дойде, за да се консултира по тези въпроси. Стори ми се приятна, делова жена. Доста компетентна по въпросите, които искаше да уреди. — Той се изправи и рече: — Много съжалявам, че не мога да ви помогна, мистър Бересфорд.
Това беше учтиво, но твърдо прекратяване на разговора.
Томи излезе на Блумсбъри Стрийт и се огледа за такси. Пакетът, който носеше, не беше тежък, но размерите му бяха възголеми. За момент погледна сградата, която току-що бе напуснал. Отдавна основана и във висша степен уважавана. Никаква грешка не можеше да се открие там, нищо нередно на пръв поглед нямаше у господата Партингдейл, Харис и Локъридж, нищо нередно у мистър Екълс, никакви признаци на тревога или униние, никакво увъртане или неловкост. В книгите, помисли си Томи мрачно, споменаването на мисис Ланкастър или мисис Джонсън щеше да предизвика виновно сепване или гузен поглед. Нещо, което да покаже, че имената съвпадат, че не всичко е наред. В живота нещата явно не ставаха така. Мистър Екълс изглеждаше единствено като човек, който е достатъчно учтив, за да не позволи да му проличава, че си губи времето с подобно запитване, каквото Томи бе направил.
„Все едно — помисли си Томи, — мистър Екълс не ми харесва.“ В главата му изплуваха смътни спомени от миналото за други хора, които, по някаква причина, не бе харесвал. Много често тези подозрения — защото това бяха само подозрения — се бяха оказвали верни. Но може би беше нещо по-просто от това. Ако навремето си се занимавал с най-различни хора, развиваш нещо като чувство за тях, точно както експертът антиквар инстинктивно познава оттенъка, вида и усещането на фалшификата, още преди да е направил експертизата и изследванията. Просто предметът не е наред. Същото е с картините. Вероятно е същото и с касиера в банката, комуто предлагат първокласна фалшива банкнота.
„Звучи наред — мислеше си Томи, — изглежда наред, приказва наред, но все пак…“ Той се размаха трескаво на едно такси, чийто шофьор го изгледа студено право в очите, увеличи скоростта и профуча покрай него. „Свиня“ — помисли си Томи.
Очите му обхождаха улицата в търсене на по-услужливо превозно средство. Доста хора вървяха по тротоара. Някои бързаха, други се мотаеха, един човек гледаше втренчено месинговата табела точно отсреща. След като я проучи внимателно, той се обърна и очите на Томи се разшириха. Лицето му беше познато. Той се загледа в човека, който стигна до края на улицата, спря, обърна се и отново се върна. Някой излезе от сградата зад гърба на Томи и в този миг човекът на отсрещния тротоар леко ускори крачка, като все още оставаше от другата страна, но вървеше в крак с човека, който излезе от вратата. Излезлият от входа на господата Партингдейл, Харис и Локъридж почти сигурно беше, помисли си Томи, докато гледаше отдалечаващата се фигура, мистър Екълс. В същия момент се зададе едно такси, което се мотаеше наоколо изкусително бавно. Томи вдигна ръка, таксито спря до него, той отвори вратата и се качи.
— Накъде?
Томи се поколеба за момент, гледайки пакета си. Точно преди да каже адреса, той промени намерението си и рече:
— Лайън Стрийт 14.
След четвърт час той стигна до мястото. След като плати на таксито, позвъни на вратата и попита за мистър Айвър Смит. Когато влезе в една стая на втория етаж, мъжът, който седеше до масата с лице към прозореца, се обърна и каза с лека изненада:
— Здрасти, Томи, радвам се да те видя. Доста време мина. Какво правиш тук? Мотаеш се наоколо и посещаваш старите приятели ли?