— Работата не е чак толкова приятна, Айвър.
— Предполагам, че се прибираш от конференцията?
— Да.
— Само обикновените празни приказки, нали? Не са направени никакви изводи и не е казано нищо полезно.
— Точно така. Пълна загуба на време.
— Предполагам, че през повечето време сте слушали плямпането на стария Боги Уодък. Ужасно скучно. С всяка година става все по-лошо.
— Ами да…
Томи седна на стола, който бе побутнат към него, прие предложената му цигара и рече:
— Просто се чудех дали — съвсем случайно, разбира се не знаеш нещо компрометиращо за някой си Екълс, адвокат, от кантората на господата Партингдейл, Харис и Локъридж.
— Я гледай ти, я гледай ти — каза мъжът, наречен Айвър Смит. Той повдигна вежди. Веждите му бяха много удобни за повдигане. Единият им край, който беше по-близо до носа, отиваше нагоре, а другият, до бузата, падаше надолу до невероятни граници. Дори при най-малката изненада той изглеждаше като човек, получил тежък шок, но всъщност за него това беше съвсем обикновено изражение. — Натъкнал си се на Екълс някъде, така ли?
— Бедата е там — каза Томи, — че не зная нищо за него.
— И искаш да научиш нещо за него?
— Да.
— Хм. Какво те накара да дойдеш при мен?
— Видях Андерсън отвън. Отдавна не го бях виждал, но го познах. Държеше някого под наблюдение. Който и да е бил той, бил е от сградата, от която току-що бях излязъл. Там има две адвокатски фирми и една фирма на експерти счетоводители. Разбира се, би могла да е всяка от тях или някой от служителите им. Само че мъжът, който вървеше по улицата, ми заприлича на Екълс. И просто се запитах да не би по някаква щастлива случайност Андерсън да следи моя мистър Екълс?
— Хм — каза Айвър Смит. — Е, Томи, винаги си имал способността да отгатваш.
— Кой е Екълс?
— Не знаеш ли? Нямаш ли някаква представа?
— Абсолютно никаква — отвърна Томи. — Без да се впускам в подробности, бях при него за информация за една възрастна жена, която скоро е напуснала един старчески дом. Адвокатът, когото са наели да уреди въпроса, е мистър Екълс. Изглежда, че е свършил работата с блестящо усърдие и вещина. Трябваше ми настоящият й адрес. Каза, че го нямал. Напълно е възможно да го няма… но просто си зададох въпроса. Той е единствената следа към нея, която имам.
— А ти искаш да намериш нея?
— Да.
— Не знам дали ще мога да ти бъда особено полезен. Екълс е много уважаван, солиден адвокат, докарва си добър доход, има много сериозни клиенти, работи за едрите земевладелци, професионалната класа, пенсионирани военни и моряци, генерали и адмирали, и така нататък. Той е върхът на почтеността. От това, което ми разказа, бих си извадил заключението, че той е изпълнявал законовите си задължения.
— Само че ти… се интересуваш от него — подхвърли Томи.
— Да, много ни интересува мистър Джеймс Екълс. — Той въздъхна. — Интересуваме се от него поне от шест години. Не сме напреднали особено.
— Много любопитно — рече Томи. — Отново ще те попитам. Кой точно е мистър Екълс?
— Искаш да кажеш — в какво подозираме Екълс? Е, да ти го кажа с едно изречение, подозираме го, че е един от най-големите умове на организираната престъпност в Англия.
— Престъпност ли? — Томи изглеждаше изненадан.
— О, да, да. Не тайно разузнаване, не шпионаж, не контрашпионаж. Не, обикновена престъпна дейност. Той е човек, който, поне доколкото ние знаем, не е извършил нито едно престъпление през живота си. Никога нищо не е откраднал, нищо не е фалшифицирал, никога не е присвоявал средства, не можем да намерим никакви доказателства срещу него. И все пак винаги когато има голям организиран обир, откриваме някъде в дъното мистър Екълс, който иначе води безупречен живот.
— Шест години — каза Томи замислено.
— Може би дори повече. Трябваше ни доста време, докато попаднем на следата. Банкови обири, кражби на частни бижута — навсякъде, където са големите пари. Всичките акции следват определен модел. Непрекъснато усещаш, че ги е замислил един и същ ум. Хората, които ги ръководят и изпълняват, никога не извършват никакво планиране. Отиват там, където им се каже, правят, каквото им се каже, те не трябва да мислят. Някой друг мисли вместо тях.
— И какво ви накара да се спрете на Екълс?
Айвър Смит поклати замислено глава.