— Твърде дълга история. Той е човек с много познати, с много приятели. Има хора, които играят голф с него, хора, които се грижат за колата му, има фирми на борсови агенти, които работят за него. Компании се занимават с невинен бизнес, който го интересува. Планът става все по-ясен, но не се изяснява неговата роля в този план, с изключение на подозрителното му отсъствие в определени случаи. Голям банков обир, замислен много умно (без да бъдат жалени средства, имай предвид), определени са пътищата за бягство и прочие, и къде е мистър Екълс, когато става това? В Монте Карло или Цюрих, или дори в Норвегия, където лови сьомга. Можеш да си сигурен, че мистър Екълс никога не е в диаметър по-малък от сто и петдесет километра от местопрестъплението.
— И все пак го подозирате?
— О, да. За себе си съм съвсем сигурен, но дали ще го хванем въобще, не зная. Човекът, прокопал тунела под банката, човекът, ударил нощния пазач, касиерът, който е бил там от самото начало, банковият служител, осигурил информацията — никой от тях не познава Екълс, те дори не са го виждали. До него води дълга верига… и никой не знае нищо повече, освен съседните нему звена.
— Добрата стара система на кутийките, така ли?
— Повече или по-малко — да, но има и някои оригинални идеи. Някой ден ще имаме късмет. Някой, който не би трябвало да знае нищо, ще знае нещо. Нещо глупаво или тривиално, може би, но нещо, което ще е достатъчно странно, за да бъде най-сетне доказателство.
— Женен ли е… има ли семейство?
— Не, никога не е поемал подобни рискове. Живее сам с една икономка, градинар и прислужник. Забавлява се умерено и приятно, и мога да се закълна, че всеки, влязъл в дома му като негов гост, е извън подозрение.
— И никой не забогатява?
— Това е много добър въпрос, Томас. Някой би трябвало да забогатява. Би трябвало да виждат някой да забогатява. Само че тази част от работата е организирана много умно. Големи печалби от конни състезания, инвестиции в акции и дялове, всякакви неща, които са естествени, просто трябва да имаш шанс, за да направиш големите пари и всички операции са съвсем истински. Има много пари, разположени в чужбина в различни страни и на различни места. Това е един много голям и всеобхватен концерн за правене на пари… и парите непрекъснато се движат от място на място.
— Е — рече Томи, — желая ти успех. Надявам се да хванеш твоя човек.
— Знаеш ли, мисля, че ще го направя някой ден. Може да има надежда, ако някой го извади от рутината.
— Как да го извади?
— Опасност — рече Айвър. — Да го накара да се почувства застрашен. Да го накара да почувства, че някой го следи. Да се чувства неспокоен. Ако човек е неспокоен, той може да извърши някоя глупост. Може да направи грешка. Разбираш ли, по този начин ги залавяме. Вземи най-умния човек, който може да организира брилянтно нещата и никога не греши. Разтревожи го с нещо съвсем дребно и той ще направи грешка. На това се надявам. Да чуем сега твоя разказ. Може би знаеш нещо, което ще се окаже полезно.
— Боя се, че няма нищо общо с престъпленията… слаба работа.
— Е, нека да го чуя.
Томи разказа историята без прекалени извинения за нейната баналност. Той знаеше, че Айвър не е човек, който презира баналното. Вместо това Айвър премина направо към въпроса, който беше довел Томи при него.
— Казваш, че жена ти е изчезнала?
— Не е типично за нея.
— Това е сериозно.
— Сериозно е и за мен.
— Мога да си представя. Виждал съм жена ти само веднъж. Много е проницателна.
— Захване ли се с нещо, е като териер по следа — каза Томас.
— Не си ли ходил в полицията?
— Не.
— Защо?
— Ами първо, защото не мога да повярвам, че й се е случило нещо. Тапънс винаги се справя. Тя просто тръгва след всяко нещо, което й се изпречи на пътя. Може просто да не е имала време да се обади.
— Хммм. Не ми харесва много. Казваш, че търси някаква къща? Това би могло да се окаже интересно, защото сред различните нишки, които следяхме, които, между другото, не ни доведоха до кой знае какво, имаше и следи от агенти по недвижими имоти.
— Агенти по недвижими имоти ли? — Томи изглеждаше изненадан.
— Да. Безобидни, обикновени, доста посредствени агенти по недвижими имоти в малки провинциални градове в различни краища на Англия, но всичките са недалеч от Лондон, фирмата на мистър Екълс работи много със и за агенти по недвижими имоти. Понякога той е адвокат на купувача, друг път — на продавача, понякога наема различни агенции за недвижими имоти от името на клиентите. Случвало се е да се питаме защо. Разбираш ли, нищо от това не е много доходно…