— Мисис Боскоуън?
— Да. Какво искате?
— Казвам се Бересфорд. Бих искал да поговоря с вас за малко.
— Не знам. Наистина ли трябва? Какво има… за някоя картина ли? — погледът й се плъзна към пакета под мишницата му.
— Да, във връзка с една от картините на съпруга ви.
— Искате да я продавате ли? Имам много негови картини. Не искам да купувам нищо повече. Занесете я на някоя от онези галерии или нещо такова. Сега започват да го купуват. Не приличате на човек, който има нужда да продава картини.
— О, не, не искам нищо да продавам.
На Томи му беше извънредно трудно да говори с тази особена жена. Очите й, въпреки че не бяха еднакви, бяха много красиви и сега гледаха през рамото му към улицата с някакъв странен интерес към нещо в далечината.
— Моля ви — каза Томи. — Бих искал да ме поканите да вляза. Трудно е да се обясни.
— Ако сте художник, не желая да говоря с вас — каза мисис Боскоуън. — Художниците винаги са много скучни.
— Не съм художник.
— Е, във всеки случай не приличате на такъв. — Очите й го огледаха от горе до долу. — Приличате по-скоро на чиновник — рече тя неодобрително.
— Може ли да вляза, мисис Боскоуън?
— Не съм сигурна. Почакайте.
Тя затръшна вратата доста рязко. Томи зачака. След като минаха около четири минути, вратата отново се отвори.
— Добре — каза тя, — можете да влезете.
Тя го поведе през антрето, нагоре по едно тясно стълбище и влязоха в голямото ателие. В един от ъглите имаше фигура, а около нея бяха разхвърляни различни инструменти. Чукове и длета. Имаше и една глинена глава. Цялото място изглеждаше като че ли току-що е било опустошено от банда хулигани.
— Никога няма къде да се седне тук — рече мисис Боскоуън.
Тя махна няколко неща от една дървена табуретка и я бутна към него.
— Ето. Сядайте и казвайте.
— Много любезно от ваша страна, че ме поканихте.
— Наистина е така, но вие изглеждахте толкова притеснен. Притеснен сте за нещо, нали?
— Да, така е.
— Така си и помислих. За какво се притеснявате?
— За жена ми — каза Томи, като сам се изненада от говора си.
— О, притеснявате се за жена си? Е, нищо чудно. Мъжете винаги се тревожат за жените си. Какво има? Избягала е някой или ви дразни?
— Не, нищо такова.
— Умира ли? От рак?
— Не — каза Томи. — Просто не зная къде е.
— И мислите, че аз мога да зная? Е, по-добре ми кажете как се казва и нещо за нея, ако смятате, че мога да я намеря. Имайте предвид, че не съм сигурна — каза мисис Боскоуън — дали искам да го направя. Предупреждавам ви.
— Слава Богу — каза Томи, — да се говори с вас е по-лесно, отколкото си мислех.
— Какво общо има картината? Картина е, нали? Би трябвало, с тази форма.
Томи разгъна пакета.
— Това е картина, подписана от съпруга ви — рече Томи. — Искам да ми кажете каквото можете за нея.
— Разбирам. Какво точно искате да знаете?
— Кога е рисувана и къде.
Мисис Боскоуън го погледна и за пръв път в очите й се появи лек интерес.
— Е, това не е трудно — рече тя. — Да, мога да ви кажа всичко за нея. Рисувана е преди около петнайсет години… Не, доста по-отдавна, отколкото си мисля. Това е от доста по-ранните му картини. Преди двайсет години, бих казала.
— Знаете ли къде е… мястото, имам предвид?
— О, да, доста добре го помня. Хубава картина. Винаги ми е харесвала. Това е малкият извит мост и къщата, а мястото се казва Сатън Чансълър. На около десетина километра от Маркет Бейзинг. Самата къща е на три километра от Сатън Чансълър. Много приятно място. Уединено.
Тя се приближи до картината, наведе се и се вгледа в нея.
— Странно — рече тя. — Да, това е много странно. Сега се чудя…
Томи не обърна голямо внимание на думите й.
— Как се казва къщата? — попита той.
— Наистина не си спомням. Сменяха й името, нали разбирате, на няколко пъти. Не зная какво се беше случило там. Станали са няколко доста трагични неща, струва ми се и следващите обитатели са я преименували. Някога се е казвала Кънал Хауз или Кънал Сайд. По едно време се казваше Бридж Хауз, после Медоусайд… Ривърсайд беше другото й име.
— Кой живееше там… или кой живее сега? Знаете ли?
— Никой, доколкото знам. Когато я видях за пръв път, там живееха един мъж и едно момиче. Обикновено отиваха през почивните дни. Мисля, че не бяха женени. Момичето беше танцьорка. Може да е била и актриса… Не, мисля, че беше танцьорка. Балерина. Много красива, но глупава. Наивна, почти налудничава. Помня, че Уилям имаше слабост към нея.