— Какво не е наред?
Мисис Боскоуън протегна изцапан с глина пръст и го бодна в едно място, точно под прострелия се над канала мост.
— Ето тук — каза тя. — Виждате ли? Под моста има вързана лодка, нали?
— Да — каза Томи объркано.
— Е, последния път, когато видях картината, тази лодка я нямаше. Уилям никога не е рисувал тази лодка. Когато беше изложена, нямаше никаква лодка.
— Искате да кажете, че някой друг, а не вашият съпруг, е нарисувал лодката впоследствие?
— Да. Странно е, нали? Чудя се защо. Най-напред се изненадах да видя лодка на това място, където никога не е имало никаква лодка, след това ясно забелязах, че тя не е рисувана от Уилям. Той не я е рисувал. Някой друг го е направил. Чудя се кой?
Тя погледна Томи.
— И се питам защо?
Томи не можеше да предложи отговор. Той погледна мисис Боскоуън. Леля му Ейда би я нарекла вятърничава жена, но Томи не мислеше за нея така. Тя бе неясна, прескачаше рязко от една тема на друга. Нещата, които казваше, сякаш нямаха връзка с това, което е изрекла само преди минута. Тя беше от онзи тип хора, помисли си Томи, които могат да знаят много повече от това, което решават да разкрият. Обичала ли е мъжа си, ревнувала ли го е или го е презирала? Нямаше какъвто и да е намек в поведението й, нито пък в думите й. Само че той имаше усещането, че онази малка нарисувана лодка, вързана под моста, я бе разтревожила. Не й харесваше, че лодката е там. Внезапно той се запита дали твърдението й отговаряше на истината. Можеше ли наистина да си спомни, след толкова много години, дали Боскоуън е нарисувал лодка или не е? Наистина изглеждаше много дребно и незначително нещо. Ако бе видяла картината за последен път само преди година… но явно е било много преди това. И това бе смутило мисис Боскоуън. Той отново я погледна и видя, че тя го гледа. Любопитните й очи не го наблюдаваха предизвикателно, а по-скоро замислено. Много, много замислено.
— Какво смятате да правите сега? — попита тя.
Това поне беше лесно. На Томи не му беше трудно да реши какво да прави.
— Ще се върна вкъщи тази вечер и ще видя дали няма новини от жена ми… някое съобщение от нея. Ако ли не, утре ще отида на това място — рече той. — Сатън Чансълър. Надявам се, че ще намеря жена си там.
— Зависи — каза мисис Боскоуън.
— От какво зависи? — попита Томи рязко.
Мисис Боскоуън се намръщи. След това промърмори, явно на себе си:
— Чудя се къде ли е тя?
— За кого се чудите къде е?
Мисис Боскоуън бе отклонила погледа си от него. Сега очите й се върнаха обратно.
— О — рече тя, — имам предвид жена ви. — След това добави: — Надявам се, че е добре.
— Защо да не е добре? Кажете ми, мисис Боскоуън, има ли нещо нередно в това място… в Сатън Чансълър?
— В Сатън Чансълър? Там ли? — тя се замисли. — Не, мисля, че не. Не и в мястото.
— Струва ми се, че имах предвид къщата — каза Томи. — Тази къща край канала. Не селото Сатън Чансълър.
— А, къщата — каза мисис Боскоуън. — Действително беше хубава къща. Направена за любовници, нали разбирате.
— Живееха ли любовници в нея?
— Понякога. Не много често. Ако една къща е построена за любовници, тя трябва да се обитава от любовници.
— А не да се използва за друго от някой друг.
— Доста бързо схващате — каза мисис Боскоуън. — Разбрахте какво имам предвид, нали? Не трябва да използвате къща, която е построена за едно нещо, за нещо друго. Не би ми харесало, ако се постъпваше така.
— Знаете ли нещо за хората, които са живели там през последните години?
Тя поклати глава.
— Не. Не, нищо не зная за къщата въобще. Нали разбирате, било е без значение за мен.
— Но си мислите за нещо… За някого?
— Да — каза мисис Боскоуън, — предполагам, че сте прав в това. Мислех си за… някого.
— Не можете ли да ми кажете за човека, за когото си мислите?
— Наистина няма нищо за казване — рече мисис Боскоуън. — Понякога, нали разбирате, човек просто се пита къде е някой. Какво им се е случило или как са се… развили. Има някакво усещане… — тя махна с ръка. — Искате ли пушена херинга? — попита тя неочаквано.
— Пушена херинга ли? — изуми се Томи.
— Ами случайно имам две-три херинги. Мислех си, че може би ще трябва да хапнете нещо, преди да се качите на влака. От гара Ватерло — каза тя. — За Сатън Чансълър, имам предвид. Казахте, че ще трябва да го смените в Маркет Бейзинг. Предполагам, че още мислите така.