— Е, няма значение — рече Тапънс. — След това цитирал друг случай. Случай с някаква жена, прислужничка, готвачка или икономка. Започвала работа в различни семейства. Предполагам, че понякога нищо не се е случвало, друг път е имало масови отравяния. Сигурно е било отравяне с храна. Всичко е ставало с доста логични симптоми. Някои хора се възстановили.
— Правела сандвичи — каза Томи, — пакетирала ги и им ги давала за пикник. Била много мила и много всеотдайна, освен това в случаите на масово отравяне тя самата имала някои симптоми. Може би е преувеличавала ефекта им. След това се е махала и е постъпвала на работа другаде, в съвсем различна част на Англия. Така продължило няколко години.
— Точно така, да. Никой, струва ми се, не могъл да разбере защо го е правила. Пристрастена ли е била към това? Някакъв навик може би? Забавлявала ли се е? В действителност никога не се разбрало. Никога не е проявявала някаква злоба към хората, чиято смърт явно е причинила. Не съвсем наред в главата, може би?
— Да. Мисля, че е било така, но предполагам, че специалистите ще анализират дълго време и накрая ще открият, че всичко е свързано със семейното канарче, което в детството й е причинило шок или я е разтревожило, и така нататък. Както и да е, не е била с всичкия си.
— Третият случай е още по-странен — каза Томи. — Французойка. Жена, която е страдала ужасно от загубата на съпруга и детето си. Била е с разбито сърце и е била ангел на милостта.
— Точно така — каза Тапънс, — спомням си. Наричаха я ангелът на… както се казваше селото — Гивон или нещо подобно. Ходела да гледа съседите, когато се разболявали. Най-вече гледала болни деца. Грижела се всеотдайно за тях. Рано или късно обаче, след очевидно леко възстановяване, състоянието им се влошавало и умирали. Плачела е часове, ходела на погребенията обляна в сълзи и всички казвали какво щели да правят без ангела, който се грижел за скъпите им създания и който правел всичко, което било по силите й.
— Защо искаш отново да повтаряме всичко това, Тапънс?
— Защо се чудех дали доктор Мъри има някаква причина, за да спомене тези случаи.
— Искаш да кажеш, че е свързал…
— Мисля, че е свързал три класически случая, които са добре известни, след което ги е изпробвал — като ръкавица — за да види дали подхождат към някого от „Слънчевото било“. Мисля, че по един или друг начин всеки от случаите би могъл да се окаже подходящ. Мис Пакард съответства на първия. Способната управителка на дома.
— Наистина имаш зъб на тази жена. А на мен ми е симпатична.
— Бих казала, че хората харесват убийците — каза Тапънс много разсъдително. — Също като мошениците и хората, които злоупотребяват с доверието ти — те винаги изглеждат толкова честни. Бих казала, че всички убийци на вид са мили и особено добросърдечни. Такива ми ти работи.
Както и да е, мис Пакард е много способна и има подръка всички средства, за да осъществи хубава естествена смърт без подозрения. Само някой като мисис Какао би могъл да я заподозре. Мисис Какао би могла да я заподозре, защото самата тя е малко побъркана и може да разбира побърканите хора, освен това може да я е срещала и някъде преди.
— Мисля, че мис Пакард не би имала някаква финансова изгода от смъртта на който и да е от възрастните й пациенти.
— Не се знае — каза Тапънс. — Може би има някакъв по-умен начин, не да се печели от всички. Просто си избира една-две, да кажем, от богатите, които й оставят много пари, но през цялото време има смъртни случаи, които са съвсем естествени, но от които тя не получава нищо. Затова си мисля, нали разбираш, че доктор Мъри би могъл, само би могъл, да е хвърлил поглед към мис Пакард и да си е казал: „Глупости, въобразявам си разни неща.“ Въпреки това мисълта е заседнала в главата му. Вторият случай, който ти е споменал, може да се свърже с някоя прислужничка, готвачка или дори някоя болнична сестра. Някой от работещите там, почтена жена на средна възраст, която обаче е побъркана точно по този начин. Може би е имала зъб или не е харесвала някоя от пациентките там. Не можем да гадаем, защото ми се струва, че не познаваме достатъчно добре всички…
— И третият?
— Третият е по-труден — призна Тапънс. — Някой, който е отдаден. Посветен.
— Може би просто е добавил този, за да закръгли бройката — рече Томи. После прибави: — Мислех си за онази ирландска сестра.
— Милото момиче, на което дадохме кожения шал ли?
— Да, онова мило момиче, което леля Ейда е харесвала. Онова, съчувстващото. Изглеждаше, че толкова обича всички, че толкова съжалява, когато някоя умре. Беше много загрижена, когато разговаря с нас, нали? Ти така каза — тя напускаше и не ни каза точно защо.