Тапънс подскочи леко.
— Ще ви покажа — рече мисис Боскоуън, — къде са нещата. Елате с мен.
Тапънс стана послушно като дете. Тя не си обясни нещата по този начин, но знаеше, че беше повикана, а когато те вика мисис Боскоуън, се подчиняваш.
През това време мисис Боскоуън бе минала през вратата на салона и Тапънс я последва. Мисис Боскоуън тръгна нагоре по стълбите… Тапънс вървеше след нея.
— Стаята за гости е на края на стълбите — рече мисис Боскоуън. — Винаги я държат готова. До нея има баня.
Тя отвори вратата на края на стълбите, мина през нея, запали лампата и Тапънс я последва.
— Много се радвам, че ви намерих тук — каза мисис Боскоуън. — Надявах се да стане така. Притеснявах се за вас. Съпругът ви каза ли ви?
— Разбрах, че сте споменали нещо — отвърна Тапънс. — Да, тревожех се. — Тя затвори вратата зад тях, като по този начин се уединиха за личен разговор.
— Не чувствате ли — каза Ема Боскоуън, — че Сатън Чансълър е опасно място?
— За мен наистина беше опасно — каза Тапънс.
— Да, зная. Имате късмет, че не беше по-лошо, но тогава… да, мисля, че разбирам.
— Знаете нещо — рече Тапънс. — Знаете нещо за всичко това, нали?
— В известен смисъл — отговори Ема Боскоуън, — в известен смисъл зная и в известен смисъл не зная. Нали разбирате, човек има инстинкти, чувства. Когато се окаже, че са верни, това е тревожно. Цялата тази работа с престъпната банда изглежда много необикновена. Не изглежда да има нещо общо с… — тя внезапно млъкна. — Искам да кажа, че това е просто едно от нещата, които непрекъснато се случват… които в действителност винаги са се случвали. Само че сега са много добре организирани, като бизнес.
Няма нищо опасно, нали разбирате, не и във връзка с престъпната част. Става въпрос за другото. Трябва да знаете откъде идва опасността и как да се предпазите. Трябва да внимавате, мисис Бересфорд, наистина трябва. Вие сте от хората, които се втурват с главата напред, а това не е безопасно. Не и тук. Тапънс рече бавно:
— Старата ми леля… По-скоро старата леля на Томи, не моята… Някой й казал, че в приюта, в който умря… че там имало убиец.
Ема бавно кимна.
— Имаше два смъртни случая в този приют — рече Тапънс, — и докторът има определени подозрения.
— Това ли ви подтикна да започнете?
— Не — отвърна Тапънс, — преди това беше.
— Ако имате време — каза Ема Боскоуън, — бихте ли ми казали много набързо — колкото можете по-бързо, защото някой би могъл да ни прекъсне — какво точно се случи в онзи приют или старчески дом, или каквото е там, което ви накара да започнете?
— Да, мога да ви кажа много бързо — рече Тапънс и продължи по същество.
— Разбирам — каза Ема Боскоуън. — И не знаете къде е тази възрастна жена, мисис Ланкастър, сега?
— Не, не зная.
— Мислите ли, че е мъртва?
— Мисля, че… би могла да е.
— Защото е знаела нещо ли?
— Да. Знаеше нещо за някакво убийство. Може би за някакво убито дете.
— Мисля, че тук грешите — рече мисис Боскоуън. — Мисля, че детето е било намесено погрешно и тя се е объркала. Възрастната ви дама, имам предвид. Объркала е детето с нещо друго, с някакво друго убийство.
— Предполагам, че е възможно. Старите хора се объркват. Но тук е имало убиец на свобода, нали? Поне така ми каза жената, при която бях настанена.
— Имаше няколко убийства на деца в тази част на страната, да. Но това беше преди доста време, нали разбирате.
— Не съм сигурна. Викарият надали ще знае. Тогава не беше тук. Но мис Блай беше. Да, да, тя трябва да е била тук. Тогава трябва да е била много младо момиче.
— Предполагам. Тапънс каза:
— Винаги ли е била влюбена в сър Филип Старк?
— Забелязахте го, нали? Да, така мисля. Напълно отдадена, отвъд границите на боготворенето. Разбрахме го, когато дойдохме тук за първи път с Уилям.
— Какво ви накара да дойдете тук? Живяхте ли в къщата край канала?
— Не, никога не сме живели там. Той обичаше да я рисува. Рисувал я е няколко пъти. Какво стана с картината, която съпругът ви ми показа?
— Отново я донесе вкъщи — рече Тапънс. — Каза ми какво сте казали за лодката, че съпругът ви не я е рисувал… лодката на име „Уотърлили“…
— Да, не е рисувана от съпруга ми. Когато видях картината за последен път, на нея нямаше лодка. Някой я е нарисувал допълнително.