— И я нарекъл „Уотърлили“… Един човек, който не съществува, майор Уотърс, написал писмо за детски гроб — дете на име Лилиан — но в този гроб нямаше погребано дете, само един детски ковчег, пълен с плячката от голям обир. Рисуването на лодката трябва да е било съобщение — съобщение къде е скрито ограбеното… Изглежда, че всичко се връзва с престъплението.
— Така изглежда… Но човек не може да е сигурен какво…
Ема Боскоуън млъкна изведнъж. Бързо каза:
— Идва да ни търси. Влезте в банята…
— Кой?
— Нели Блай. Влизайте в банята и заключете вратата.
— Тя просто си пъха носа навсякъде — рече Тапънс, докато изчезваше в банята.
— Малко повече от това — каза мисис Боскоуън.
Мис Блай отвори вратата и влезе, лъчезарна и готова да помогне.
— О, надявам се, че сте намерили всичко, което ви трябва? — рече тя. — Има чисти кърпи и сапун, надявам се? Мисис Копли идва да се грижи за викария, но трябва да се уверя, че наистина си върши работата както трябва.
Мисис Боскоуън и мис Блай слязоха заедно надолу. Тапънс се присъедини към тях точно пред вратата на гостната. Сър Филип Старк стана, щом тя влезе в стаята, премести стола й и седна до нея.
— Така харесва ли ви, мисис Бересфорд?
— Да, благодаря ви — рече Тапънс. — Много е удобно.
— Съжалявам — в гласа му имаше неясен чар, въпреки че съдържаше и елементи на нещо призрачно, далечно, глухо, но с някаква интересна дълбочина — за това, което се е случило с вас — каза той. — Толкова е тъжно в наши дни… Случват се какви ли не неща.
Очите му шареха по лицето й и тя си помисли: „Изучава ме точно така, както и аз него.“ Тя погледна за миг към Томи, но той говореше с Ема Боскоуън.
— Какво ви накара да дойдете в Сатън Чансълър на първо място, мисис Бересфорд?
— О, общо взето, търсехме къща в провинцията — отговори Тапънс. — Съпругът ми го нямаше, беше на някакъв конгрес и аз реших да пообиколя из провинцията — просто да видя как стоят нещата и какви са цените, нали разбирате.
— Чух, че сте отишли и сте разглеждали къщата край моста над канала?
— Да, така е. Струва ми се, че веднъж я видях от влака. Много привлекателна на вид къща… отвън поне.
— Да. Мога да си представя, че отвътре трябва да се направят доста неща, да се оправи покривът и така нататък. От обратната страна не е толкова привлекателна, нали?
— Не, стори ми се доста необичаен начин за разделяне на къща.
— Е — каза Филип Старк, — хората имат различни идеи, нали?
— Никога не сте живели там, така ли? — попита Тапънс.
— Не, наистина не. Моята къща изгоря преди много години. Част от нея все още си стои. Предполагам, че сте я видели или са ви я показали. Над дома на викария е, нали знаете, малко нагоре по хълма. Поне това, което наричат хълм по тези места. Няма кой знае с какво да се похваля. Баща ми я построи около 1890 година. Внушително имение. Готически стил, елементи от Балморал. Днешните архитекти отново се възхищават от тези неща, въпреки че преди четиридесет години видът й те караше да настръхнеш. Имаше всичко, което се полагаше на един дом на джентълмен. — Гласът му беше леко ироничен. — Билярдна, утринна стая, дамски покои, огромна трапезария, салон за танци, около четиринайсет спални и някога имаше — така ми се струва поне — персонал от четиринайсет души, които се грижеха за нея.
— Говорите така, като че ли вие самият никога не сте я обичали.
— Никога не съм я обичал. Това бе разочарование за баща ми. Той беше преуспял индустриалец. Надяваше се, че ще вървя по неговите стъпки, но не го направих. Отнасяше се с мен много зле. Даде ми голям доход или стипендия, както се наричаше тогава и ме изпрати по пътя ми.
— Чух, че сте били ботаник.
— Е, това беше едно от големите ми развлечения. Вървях и търсех диви цветя, особено на Балканите. Били ли сте някога на Балканите, в търсене на диви цветя? Чудесно място за тях.
— Звучи ми много привлекателно. След това сте се върнали и сте живели тук ли?
— От доста време не съм живял тук. Всъщност не съм се връщал да живея тук, откакто жена ми почина.
— О — рече Тапънс, леко смутена. — О, съжалявам.
— Много време мина оттогава. Почина преди войната. През 1938. Много красива жена беше — каза той.
— Имате ли нейни портрети в къщата ви тук?
— О, не, къщата е празна. Всички мебели, картини и вещи бяха изпратени на склад. Има само една спалня, един кабинет и една дневна, където идва агентът ми или аз самият, ако трябва да идвам по работа във връзка с имението.