В този момент викарият влезе през вратата отляво.
— О — рече той. — Мен ли търсите? Аз… О, това е мисис Кресфорд, нали?
— Точно така — каза Тапънс. — Това, за което идвам същност, е да ви питам дали случайно имате Библия.
— Библия — каза викарият, като доста неочаквано придоби колеблив вид. — Библия.
— Стори ми се вероятно вие да имате — рече Тапънс.
— Разбира се, разбира се — каза викарият. — Всъщност, предполагам, че имам няколко. Имам гръцкия завет — добави той с надежда. — Не ви трябва това, нали?
— Не — отвърна Тапънс. — Трябва ми — рече тя твърдо — преводът от 1611 година.
— Боже мой — каза викарият. — Разбира се, би трябва да има няколко в къщата. Да, няколко. Със съжаление трябва да призная, че сега не използваме тази версия в църквата. Човек трябва да се съобразява с идеите на епископа, нали знаете, а епископът много обича модерните неща, за младите хора и така нататък. Жалко, мисля си аз. Имам толкова много книги в моята библиотека тук, че някои, нали разбирате, падат зад другите. Но мисля, че мога да намеря това, което ви трябва. Така мисля. Ако ли не, ще опитаме мис Блай. Тя е някъде тук, търси вазите за децата, които подреждат дивите си цветя за детския кът в църквата. — Той остави Тапънс в салона и се върна в стаята, от която излезе.
Тапънс не го последва. Тя остана в салона, като се мръщеше и размишляваше. Внезапно вдигна поглед, когато вратата в дъното на салона се отвори и влезе мис Блай. Носеше много тежка метална ваза. Няколко неща прещракаха в главата на Тапънс. „Разбира се — рече Тапънс, — разбира се.“
— О, мога ли да ви помогна… аз… О, това е мисис Бересфорд.
— Да — каза Тапънс и добави: — А това е мисис Джонсън, нали?
Тежката ваза падна на пода. Тапънс се наведе и я вдигна. Тя стоеше и я претегляше в ръка.
— Доста удобно оръжие — каза тя. Остави я на земята. — Точно такова, с каквото да удариш някого по главата отзад — рече тя. — Това направихте с мен, нали, мисис Джонсън?
— Аз… аз… какво казахте? Аз… аз… аз никога…
Тапънс нямаше нужда да остава повече. Тя видя ефекта от думите си. При второто споменаване на мисис Джонсън мис Блай се бе издала безпогрешно. Тя трепереше и бе обхваната от паника.
— Онзи ден на масата в салона ви имаше едно писмо — каза Тапънс, — адресирано до мисис Йорк на някакъв адрес в Камбърлънд. Там я заведохте, нали, мисис Джонсън, когато я взехте от „Слънчевото било“? Сега тя е там. Мисис Йорк или мисис Ланкастър, използвахте и двете имена… Йорк и Ланкастър, като розата на бели и червени ивици в градината на семейство Пери…
Тя се обърна бързо и излезе от къщата, като остави мис Блай в салона, все още подпираща се на парапета на стълбата, да гледа след нея с отворена уста. Тапънс затича по пътеката, скочи в колата си и потегли. Погледна назад през входната врата, но никой не се появи. Тапънс подкара покрай църквата обратно към Маркет Бейзинг, но внезапно промени намерението си. Обърна колата, върна се по пътя, по който бе дошла и хвана левия път, водещ към моста до къщата край канала. Изостави колата, погледна през портата, за да види дали някой от семейство Пери не е в градината, но от тях нямаше и следа. Мина през портата и тръгна нагоре по пътеката към задния вход. Той също беше затворен и капаците на прозорците бяха спуснати.
Тапънс се нервира. Може би Алис Пери бе отишла в Маркет Бейзинг на пазар. Тя искаше да види точно Алис Пери. Тапънс почука на вратата, първо внимателно, после силно. Никой не отвори. Завъртя бравата, но вратата не поддаде. Беше заключена. Тя остана там в нерешителност.
Имаше няколко въпроса, които отчаяно искаше да зададе на Алис Пери. Възможно бе мисис Пери да е в Сатън Чансълър. Можеше да се върне тук. Трудността с къщата край канала беше, че явно наоколо никога не се виждаше никой и нямаше движение по моста. Нямаше кого да попита къде може да е семейство Пери тази сутрин.
17. Мисис Ланкастър
Тапънс стоеше там намръщена, когато внезапно, доста неочаквано, вратата се отвори. Тапънс отстъпи крачка назад и ахна. Човекът насреща й беше последният човек, когото очакваше да види там. На прага, облечена точно по същия начин, както в „Слънчевото било“ и със същата усмивка на неопределена приветливост, стоеше самата мисис Ланкастър.
— О — каза Тапънс.
— Добро утро. Мисис Пери ли търсехте? — каза мисис Ланкастър. — Днес е пазарен ден, нали знаете. За щастие имах възможността да ви отворя. Не можех да намеря ключа. Във всеки случай сигурно е дубликат, не мислите ли? Но влезте. Може би ще желаете чаша чай или нещо друго?