Килкъни кимна.
— Проблемите ни започнаха, след като лудостта отмина и нещата си потекоха постарому. Знам, че Келси ме обича… И двамата приемахме идеята за брака много сериозно.
— Е, кой се уплаши? — попита Иймс.
— Тя, но не беше от страх, просто получи по-добро предложение.
— Друг мъж?
— Не, сбъдването на голямата ѝ мечта. Келси искаше да стане астронавт още откакто бяхме деца. Беше в съответния корпус няколко години и през август получи обаждане. Много се въодушевих, докато не получихме лошата новина.
— Която беше?
— НАСА настояваше тя да отиде в Хюстън колкото се може по-скоро и да започне да тренира с останалата част от екипа. Щяха да се подготвят до самия старт, а следващите пет месеца тя щеше да прекара на космическа станция. Такава програма не оставя много време да организираш сватба, поне не такава, каквато тя си беше наумила.
— Защо просто не избягахте, за да се ожените набързо?
Килкъни се усмихна мрачно.
— Такова беше и моето предложение. Не бърза сватба във Вегас, а малка частна церемония. Но не стана.
— Повечето жени много държат на сватбения си ден.
— Да, и аз го разбрах. Освен това научих, че според етикецията сватбата е празненство на булката, а младоженецът е само един от гостите. Накратко, изтълкувах погрешно дадените ми знаци и започнах скандал, в който ѝ казах някои наистина ужасни неща. Не ми говори няколко дни. После каза, че сериозно е обмислила ситуацията и е решила, че ще е най-добре и за двамата, ако отложим обвързването си до завръщането ѝ от космоса. В крайна сметка, седемнайсет месеца са дълга раздяла.
— Което означава?
— Ами още съм си ерген. С Келси се разделихме, без да си поставяме условия и без да си даваме обещания за бъдещето.
— Значи — каквото било, било.
— Да, Дорис Дей изпълнява саундтрака към любовния ми живот.
— Разбирам те, Нолън, и ако мога да ти предложа съвет като човек, чийто последен романтичен мост е така зле обгорен, че не е останало нищо, освен пепел и малко въглени, то той ще е следният: Вдигни си задника и направи нещо по въпроса. Само с желание няма да оправиш отношенията си с Келси, още по-малко като се криеш.
— Някакви предложения?
Иймс надигна бирата си.
— Сега тя преследва мечтата си, това е хубаво. Увери я, че я подкрепяш изцяло и че ще я чакаш, когато се върне от небесата.
След вечерята Иймс се върна в кабинета си в „ЮДжийн“ и прекара следващите няколко часа в разглеждането на експериментални данни. Радиото му беше нагласено на университетска станция, която излъчваше стари песни на Натали Мърчант във връзка с концерта. Иймс си спомни как навремето беше завел Фей да я види, тогава страстната певица бе пяла пред десет хиляди души.
Когато си тръгна, отдавна минаваше полунощ. Докато караше към вкъщи, се поддаде на импулса и промени посоката. Навлезе в скромен квартал с добре поддържани домове и зави по улица, наречена „Пайнвю“. При първото им посещение в Ан Арбър Фей се беше влюбила в красива чифликчийска къща, в която накрая се бяха нанесли.
Докато минаваше покрай стария си дом, Иймс видя, че той е тъмен, а колата на Лойд Сътън е паркирана на алеята.
4
30 януари
LV-изследователска станция,
Антарктида
Недра извади диска от компютъра, надписа го и го прибра в пластмасовата кутийка. Тази сутрин бе свалила на дискове всички данни от работата им в LV-станцията. Изключи компютъра и сложи кутията с дисковете в малък контейнер за пътуването до Щатите.
Години на планиране, проектиране и изпитания ги бяха довели до това място, а сега мисията им беше завършена. Двамата с Колинс бяха доказали, че е възможно да се изследва свят, скрит под километри лед. Вече бяха с една крачка по-близо до успешното търсене на живот на Европа.
— Готова ли си? — извика Колинс от кухнята.
Недра затвори капака на контейнера и отговори:
— Вече официално сме си стегнали багажа и сме готови да се приберем вкъщи.
— Чудесно, значи мога да го отворя.
Недра чу силно изпукване.
— Това, което си мисля, ли е?
— Зависи. Мислиш ли си, че е шампанско?
— Не изпихме ли вече единствената бутилка, която успя да внесеш тайно през декември?
Колинс се появи на вратата на изследователското крило с две големи чаши за кафе, пълни с „Грейт Уестърн“.
— Да, но после намерих друга, докато почиствах избата. Разбира се, не можем да оставим такова вино да отиде на вятъра.
Колинс и Недра чукнаха чаши и отпиха от газираната напитка.