Той се приближи до ъгъла на сградата и внимателно огледа цялата станция — съвкупност от правоъгълни структури, сгушени в леда. Формата им бе повече резултат от пригодност за бързо сглобяване, отколкото плод на някакъв естетичен дизайн. Ярката някога сграда беше загубила цветовете си, състарена от шестте месеца непрекъснато излагане на слънце всяка година и напора на носените от вятъра парченца лед. Станцията „Восток“ беше над четиридесетгодишна, но изглеждаше дори по-стара.
В далечината Килкъни видя раирания купол над малка квадратна сграда: радарната барака. Тръгна нататък, като се промъкваше предпазливо зад сградите, за да остане незабелязан. Когато достигна постройката, измъкна ножа и хвана дръжката на вратата. Тя се завъртя лесно.
Той пристъпи в голяма стая, огряна от слънчевата светлина, която нахлуваше през малкото прозорче. Вътре нямаше никого. Той хвърли поглед на няколкото листа, разхвърляни на една от масите, и откри телеметрични данни за проследяването на високолетящи метеорологични балони. Датите върху разпечатките бяха отпреди няколко години. Излезе и затвори вратата.
Металният комин на покрива на най-близката до метеорологичната станция сграда бълваше дим. От предната част на постройката се проточваха дебели черни кабели, които се свързваха с метални пръти и отиваха към други сгради.
Това беше енергийната станция.
Килкъни се приближи към нея, като внимателно наблюдаваше двете големи сгради в съседство. Пропълзя в сенките покрай стената и стигна до малък прозорец до главния вход. Надникна и видя мъж, който се подсушаваше с хавлия и започваше да се облича.
След няколко секунди вратата се отвори и една неясна фигура пристъпи сковано навън. Бял дим се кълбеше около лицето на непознатия — смесица от заскрежения му дъх и дим от цигара. Килкъни скочи, сграбчи мъжа за яката и го запрати в снега. Цигарата на непознатия угасна със съскане.
Килкъни опря коляното в гърдите на руснака. Замаян и уплашен, човекът погледна нагоре и видя собственото си лице, отразено в шлема на нападателя.
— Говориш ли английски? — попита Килкъни на руски, гласът му беше прегракнал.
— Да — отвърна мъжът.
— Чудесно, защото това е общо взето всичко, което знам на руски. Колко души има в станцията?
— Деветима, заедно с мен. Ние сме зимният екип.
— Някакви военни?
— Не, само цивилни.
Килкъни видя страха в очите на руснака — той не разбираше защо лежи на леда с опрян в гърлото нож. Претърси го бързо и не откри оръжия.
— Как се казваш? — попита Килкъни по-меко.
— Яша.
— Каква е работата ти тук?
— Аз съм началникът на екипа.
— Добре, Яша, сега ще те пусна. Не прави резки движения или ще те убия — каза безстрастно Килкъни — Разбираш ли?
Руснакът кимна. Килкъни се отдръпна и му помогна да стане. За миг останаха безмълвни и се взираха един в друг.
— Къде са другите? — попита Килкъни.
— В жилищните помещения — отвърна Яша, като посочи към една от по-големите сгради.
— Да идем да ги съберем.
Яша го преведе през въздушния шлюз в сградата. Когато влязоха, високият руснак съблече обемистия кожух и свали ръкавиците.
Обърна се наляво:
— Оттук.
Сградата изглеждаше като изоставена фабрика, в която са се настанили бездомници. Навсякъде бяха разхвърляни метални контейнери, щайги или части от оборудване, а рециклираният въздух беше наситен с миризмата на машинно масло и цигарен дим. В кухнята четирима мъже седяха около голяма маса, ядяха и гледаха видео на стар телевизор.
— Яша, кажи им да останат по местата си и да сложат ръце на масата — нареди Килкъни. — А после доведи и останалите.
Четиримата на масата се извърнаха при звука на непознатия глас. Яша им преведе заповедите на Килкъни и мъжете се подчиниха. Не сваляха поглед от непознатия. Яша извика през вратата в другия край на стаята и след миг се върна с още четирима мъже. След като целият екип се събра, Килкъни прибра бойния си нож.
Застана до масата, махна шлема си и свали пасмонтана. Гъстата му червена коса беше прилепнала към главата му, а луничавата му кожа се беше зачервила. Взе кана с вода от масата и отпи жадно.
— Кой говори английски? — попита след малко. Гласът му вече не беше толкова пресипнал.
Неколцина от мъжете се обърнаха към Яша за превод.