— Само Мати, радиста, и аз говорим английски — отвърна Яша.
— Значи вие двамата ще трябва да превеждате на останалите. Името ми е Нолън Килкъни. Кой от вас е Мати?
— Аз — обади се мъж с четинеста черна брада и очила.
— Имало ли е някакви трансмисии от LV-станцията през последните няколко часа?
— Само една. Прехванах доклад до Макмърдо, че транспортният им самолет е пристигнал.
— Не успя — процеди Килкъни огорчено.
— Как така? — попита Мати.
— Транспортният самолет, който трябваше да прибере екипажа на LV-станцията, беше унищожен недалеч оттук с ракета земя-въздух.
— Не е възможно! — поклати глава Яша. — Международните спогодби забраняват внасянето на всякакви военни оръжия в Антарктида. Да се докарат ракети тук би било лудост.
— Очевидно някой не дава и пет пари за спогодбите — отвърна Килкъни.
Когато Мати преведе казаното, мъжете около масата бяха обхванати от паника и един през друг закрещяха въпроси към Яша.
— Хей! — извика Килкъни.
Руснаците млъкнаха, обърнаха се към него и го загледаха с подозрение.
— Какъв е проблемът? — попита ги той.
— Ти — каза Яша. — Ти си американски войник. Когато Мати каза, че американски самолет е бил свален, хората ми решиха, че може би вашите обвиняват Русия и си дошъл тук, за да ни убиеш.
— Първо, ракетата беше изстреляна от LV-станцията, а като гледам вашата, мога да заключа, че вие нямате нищо общо. Второ, тук съм, защото това е най-близкото възможно убежище, което можах да намеря. И трето, някога бях войник, но сега съм цивилен и няма да убивам никого — освен ако не се налага.
— Откъде знаеш, че самолетът е свален? — обади се Мати. — В Макмърдо смятат, че се е приземил в LV-станцията. Чух Колинс да докладва за пристигането му.
— Когато от Макмърдо пристигне транспортен самолет, кой докладва, че се е приземил? — попита Килкъни.
— Пилотът, но самолетът, кацнал в LV-станцията, е имал проблеми с радиото. Затова Колинс се е обадил.
— Сигурен съм, че някой е държал пистолет до главата му.
— Но откъде знаеш, че самолетът е бил свален? — настоя Мати.
— Защото го видях. Бях на самолета няколко минути преди ракетата да бъде изстреляна.
— Как така си бил на самолета? Как си слязъл? — изуми се Яша.
— С парашут. Правех изпитания на ново оборудване, но сега това не е важно. Шестимата, които бяха с мен в самолета, загинаха и сега някой държи под контрол LV-станцията.
— Боже мой — промълви Яша. — Мислиш ли, че ще дойдат и тук?
Килкъни сви рамене.
— Не знам. Нямам идея кои са, нито какво искат.
Мати го изгледа скептично:
— Значи си летял със самолет от Макмърдо и малко преди времето за кацане си скочил от него, така ли?
— Точно така.
— Тогава как стигна дотук? LV е на повече от шейсет километра.
— Когато скочих, бях само на двадесет и пет мили, около четиридесет километра оттук — обясни Килкъни. — Беше скок от голяма височина — прелетях по-голямата част от пътя, а останалото изминах пеша с помощта на джипиеса. Не беше трудно да се ориентирам през леда.
— Това звучи безумно — каза Яша. — Откъде да знаем, че ни казваш истината?
— Няма как — раздразнено отвърна Килкъни. — Но се опитай да намериш по-добро обяснение на факта, че някак съм се озовал тук.
Килкъни се втренчи в началника на станцията. Беше уморен, гладен и раздразнителен — комбинация, която го приближаваше опасно близо до това да забие юмрук в лицето на позволилия си да се съмнява в твърдението му руснак.
— Щом е така — продължи по-дипломатично Яша, — не трябва ли да се свържем с Макмърдо?
— Не. Ако Мати е засякъл радиосъобщение от Колинс, който е докладвал, че самолетът е кацнал безпроблемно…
— Така си беше — обади се Мати.
— Тогава — продължи Килкъни, — който и да го е сторил, се опитва да поддържа илюзията, че нищо не се е случило. Сигурно следят комуникационните канали. Така че, ако се обадите в Макмърдо, за да докладвате, че „Скайър-98“ е свален, те ще разберат, че прикритието им е провалено. И това може да ги вбеси достатъчно, за да дойдат тук.
— Как са докарали ракета до LV? — попита Мати. — Как са прекарали такова нещо през Макмърдо?
— Макмърдо не е единственият път към Антарктида — отбеляза Яша.
— Не използваха ръчен ракетомет — каза Килкъни. — Самолетът ми беше свален на двадесет и пет километра от LV. За да се уцели нещо от такова разстояние, се изисква доста сериозно оборудване.
— Мати и аз бяхме в LV преди няколко дни, на прощална вечеря с Филип и Недра — каза Яша. — Нямаше никой друг и не видяхме нищо необичайно. Трябва да са докарали тази ракетна установка със самолет — да я докарат по суша от крайбрежието би отнело твърде много време. Но защо някой би направил подобно нещо? LV няма стратегическа стойност, там не се съхраняват никакви ценни метали или природни ресурси. Това е научноизследователска станция.