Рамото на Килкъни го болеше, а дишането му се накъса. Той се закрепи, доколкото можа, в кабината и натисна силно педалите, като се опитваше да се насочи по посока на въртенето. Ледоходната лодка се завъртя на двеста и седемдесет градуса, преди снежният дявол да я пусне, и плъзгачите най-накрая стъпиха отново стабилно върху леда. Вихрушката загуби скоро силата си и се разнесе.
След като си възвърна контрола над лодката, Килкъни отпусна платното, насочи носа право по вятъра и дръпна спирачката. Ледоходната лодка спря. Той остана в кабината, вглеждаше се в синьото небе и изчакваше прилива на адреналин да отшуми. После се измъкна, за да провери дали вихрушката не е нанесла някакви поражения.
Коленичи, за да прегледа дългата плоска греда под кърмата, и за щастие не откри пукнатини. Изстърга леда, полепнал по плъзгачите, и със задоволство установи, че и те са здрави.
Освободи спирачката, хвана се за лявата страна на кабината и бутна ледоходната лодка напред. Затича се, като я насочи отново към целта. Платното потрепна и Килкъни продължи да бута, докато не усети, че вятърът го поема. После скочи в кабината, сложи крака върху педалите и затвори люка.
Когато достигна най-далечната точка от подветрената част на трасето, Килкъни зави към LV-станцията. Сега вятърът духаше в посоката, в която пътуваше, и той завъртя лодката, за да се възползва докрай от него.
Ледът, който покриваше езерото Восток, беше гладък, но тук-там плоската му равнина се нарушаваше от ледени издатини, застинали като вълни по стъклено море. Умората, пращенето на плъзгачите по леда и монотонният пейзаж приспиваха Килкъни и той едва държеше очите си отворени.
Лодката изкачи една от ледените вълни, чийто назъбен ръб опря под десния плъзгач. Чупливият лед изскърца силно под гредата от въглеродни фибри. Килкъни наклони силно лодката наляво и дясната ѝ част застина високо във въздуха.
— Хайде, скъпа — примоли ѝ се той.
Мачтата се наклони под тежестта, въжетата проскърцваха от усилието да удържат платното, докато Килкъни описваше плитка бразда встрани от ръба. На пътя му внезапно зейна падина в глетчера и той полетя право към нея. Ледоходната лодка прелетя деветдесет фута и се стовари със страшна сила върху леда. Шлемът на Килкъни се блъсна силно в люка.
Той примигна, за да разсее блесналите пред очите му звезди, после провери джипиеса и коригира курса си.
Сънливостта, налегнала го преди малко, изчезна безследно.
8
Килкъни намали скоростта на ледоходната лодка, докато завиваше за последната отсечка от маршрута си. Движеше се огряван от слънцето, увиснало зад гърба му. Белият корпус и заслепяващата светлина му осигуряваха идеално прикритие. Право напред сред ледената равнина се извисяваше LV-станцията. А пред нея се виждаха два големи самолета. Двигателите им бълваха валма изгорели газове.
На около стотина метра от станцията Килкъни отпусна платното, насочи се по вятъра и спусна спирачката. Клинът от неръждаема стомана под корпуса се завъртя като перка и се заби в леда. Движението на ледоходната лодка се забави и накрая тя спря.
Килкъни отвори люка и се измъкна от кабината. Мразовитият въздух се огласяваше от ръмженето на двигатели. Индикатор върху дисплея в шлема на Килкъни показваше -45 градуса по Целзий. Той приклекна зад носа на лодката, застопори спирачката и огледа внимателно станцията.
Двама мъже, очевидно патрул, се движеха към задната ѝ част. Бяха облечени в дебели бели кожуси и носеха автомати. Килкъни очакваше някой от тях да забележи спрялата ледоходна лодка, но блясъкът на леда явно им пречеше да я отличат от пейзажа. Часовите продължиха обиколката си и изчезнаха зад далечния ъгъл на сградата.
Килкъни измъкна ножа си и запълзя напред. Напредваше много предпазливо, като внимаваше да избегне издайническото изпукване на сухия, неотъпкан сняг.
Стигна до един складов модул и зачака. Никаква аларма не се задейства. Не се чуваха приближаващи се стъпки. Беше успял да прекоси откритото поле, без да го забележат.
Заобиколи внимателно складовия модул и се плъзна в следващия триъгълен квадрант на кръстовидната станция. Сянката на модула, издължена от ниското слънце, се разстилаше в пространството пред него. Килкъни се придвижи до следващия модул и приклекна до дебелите му стоманени подпори. Огледа се и забеляза опознавателните знаци на самолетите, които ги идентифицираха като „Скайър-98“ и „Скайър-99“ от 109-о въздушнотранспортно крило на Нюйоркската национална гвардия.