„Този със сигурност лети под фалшиво знаме“, помисли си Килкъни, тъй като знаеше, че от „Скайър-98“ бяха останали само обгорени отломки.
Неколцина мъже товареха контейнери в багажното отделение на „Скайър-98“. Задната врата на втория самолет вече беше затворена, а други двама мъже с пистолети стояха до него. Килкъни си отбеляза разположението им и хвърли поглед наоколо. Надяваше се, че все нещо от оборудването на LV-станцията, каквото и да е, може да му влезе в работа.
Часовите минаха от другата страна на самолетите и тръгнаха към станцията. И двамата засенчиха очи с ръце, когато се обърнаха срещу ниското слънце. Килкъни се притисна към модула на станцията и зачака.
Когато часовите се приближиха до скривалището му, той атакува. Сграбчи изотзад по-близкия от двамата, посегна над рамото му, сграбчи дулото на автомата му, заби приклада с все сила в корема му и му изкара въздуха. После се извъртя плавно и заби ножа си през няколкото слоя защитно облекло в гърба на мъжа. Черното острие от неръждаема стомана разкъса аортата и прониза сърцето му.
— Que? — извика другият часови, който се бе извърнал, привлечен от внезапното раздвижване вляво.
Килкъни прехвърли тежестта си върху левия си крак, а петата на десния се заби силно в гърлото на втория часови и гръклянът му потъна навътре. Пазачът залитна назад, очите му се изцъклиха зад очилата с жълти стъкла, отчаяно се опиташе да си поеме дъх. Движен само от рефлексите си, той натисна спусъка на своя „Хеклер & Кох“ МП-5. Килкъни извъртя пред себе си мъртвия пазач и изстрелите разтърсиха безжизненото тяло. Но един от куршумите одраска ръката на Килкъни и от раната започна да излиза пара, докато малката резка се изпълваше с топла кръв.
Килкъни се засили напред и стовари върху задушаващия се пазач обезобразеното от куршумите тяло на спътника му. Мъжът падна по гръб и Килкъни, заби ножа си отстрани във врата му, докато острието не потъна до дръжката. Издъхващият успя да види само собственото си ужасено изражение, отразено в лицевото стъкло на шлема на нападателя си. Килкъни издърпа ножа си и от раната бликна алена струя, която обагри парката на пазача и леда под него.
Мъжете, които товареха самолетите и ги подготвяха за излитане, веднага потърсиха прикритие, щом чуха откосите. Заредиха оръжията си и зачакаха заповеди. Дюрок приклекна с изваден пистолет под единия от самолетите и трескаво се заоглежда.
— Албрет — излая той към помощника си, — какво става, по дяволите?
— Всички части, докладвайте — изкрещя ядно Албрет в микрофона си.
Един след друг войниците се обаждаха и докладваха за състоянието си.
— Сър, само екипът, определен да охранява периметъра, не се обади — каза Албрет. — Другите са на позиции и оръжията им са на предпазител.
— Идиоти! Сигурно са се подхлъзнали на леда. Довършете товаренето на самолета, а аз ще разбера какъв точно е проблемът — каза Дюрок и махна на двама от войниците. — Вие елате с мен.
Килкъни обърна настрани тялото на единия от пазачите, взе автомата му и претърси труповете за муниции. Раната на ръката му пареше, а кръвта се сгъстяваше в ледена кора. За първи път усети пронизващия костите студ на Антарктида.
След като откри още два пълнителя за МП-5, той положи двете тела едно върху друго под извития алуминиев корпус на издигнатия модул. После пропълзя отдолу и се скри зад труповете. Видя как останалите сноват между станцията и самолетите и изпълняват заповедите на водачите си.
Френски, помисли си Килкъни, или може би испански. Не можеше да разбере заради шума на двигателите.
Командирът пристъпи зад един от самолетите, изкрещя нещо на двама войници, а после заедно с тях се отправи към мястото, където се криеше Килкъни. Като видя, че няма да може да се прицели добре във водача, Килкъни взе на мушка най-близкия от тримата. Когато се приближиха на двайсет фута, изстреля откос от три куршума, които раздробиха лицето на мъжа.
Дюрок видя дулото да просветва в тъмното под модула на станцията. Войникът вляво от него внезапно потрепери и лицето му буквално се пръсна. Кръв и парчета плът полепнаха по очилата и пасмонтана на Дюрок. Другият войник откри огън.
Дюрок усети как кръвта се просмуква през тъканта на шапката-маска, покриваща лицето му, а по очилата му тя моментално замръзна. Той дръпна качулката си назад и махна всичко от главата си. Мразовитият въздух опари кожата му.
Канонада от куршуми се изсипа по скривалището на Килкъни, когато войникът превключи оръжието си на автоматична стрелба. Двете тела пред Килкъни поеха няколко откоса; останалите куршуми или пробиха алуминиевата обшивка на корпуса, или потънаха в леда.