Под модула Килкъни бе сравнително добре защитен отпред и отстрани, но беше уязвим откъм гърба. В мига, в който войникът изпразни оръжието си, Килкъни се надигна, взе го на прицел и стреля. Мъжът се завъртя и падна на леда.
— По дяволите! — изруга Албрет. — Вие двамата, прикрийте командира. Останалите, натоварете този самолет най-после.
„Търси, прехвани, стреляй“ — думите се въртяха в ума на Килкъни като мантра. След като се увери, че и вторият войник е мъртъв, той потърси друга цел. Командирът лежеше по корем на леда, насочил пистолет към него. Беше свалил защитната качулка от главата си и Килкъни видя ясно лицето му. В следващия миг командирът откри огън. Килкъни видя проблясването на дулото и куршумът удари шлема му само на няколко сантиметра над лявото му око.
Главата на Килкъни се отметна така силно, че вратът го заболя. Той веднага се скри зад импровизираната си барикада и зачака зрението му да се проясни.
Двамата войници, изпратени от Албрет, стреляха по-внимателно, като се редуваха, за да държат Килкъни под непрекъснат обстрел. Дюрок и единият от тях издърпаха мъртвите към самолетите, докато другият прикриваше отстъплението им.
— Албрет, уцелих го — каза Дюрок. — В главата, но носи шлем. Не знам дали куршумът го е пробил.
Три изстрела проехтяха изпод модула и надупчиха корпуса на единия самолет.
— Вече знаеш — подхвърли Албрет.
— Откъде се появи тоя? — промърмори ядно Дюрок.
— Не знам. Ако изключим транспортният самолет, радарът е чист, откакто пристигнахме. И останалата част от периметъра е чиста, няма следи от други заплахи.
— Не е от нашите. Как се е озовал тук? Как е разбрал?
— Няма да узнаем, докато не го хванем, сър, но в момента имаме по-сериозен проблем — самолетите. На открито са и не можем да направим кой знае какво, за да ги предпазим от вражески огън. И двата са готови за излитане, сър, и смятам, че трябва да ги вдигнем във въздуха, преди да пострадат сериозно.
Дюрок се замисли, после каза:
— Добре, погрижи се. Разположи хората така, че да прикриват първия самолет. Ние ще излетим с втория.
— Мисля, че ще е най-разумно да се качите на първия самолет — каза Албрет и предусетил протеста на Дюрок, продължи: — Послушайте ме, сър, главната ни цел е да вземем сондата. Като командир, трябва да се погрижите доставката да бъде извършена. Ние ще убием това копеле и ще ви последваме с втория самолет.
— Прагматичен както винаги, а, стари приятелю?
— Просто искам да съм сигурен, че ще си получа парите. Дойдохме тук да вършим работа. Преглътнете проклетата си гордост, Съмнър. С момчетата ще се справим.
— Зная, че ще се справите. — Дюрок му протегна ръка. — Късмет, приятелю. Ще се видим в Рио Гайегос.
Разнесе се оглушителен ритмичен тътен. Самолетите се готвеха за излитане.
Килкъни изстреля още няколко откоса и се измъкна изпод модула. Докато той тичаше през сенките към ледоходната лодка, първият LC-130 потегли. Четирите му двигателя изреваха, широките понтонни плъзгачи заораха по неравната ледена писта.
Самолетът вече набираше скорост, когато Килкъни най-после стигна до ледоходната си лодка. Когато самолетът достигна края на пистата, Килкъни видя блясъка от запалването на осемте спомагателни ракетни двигателя. Закрепените за опашката, пълни с твърдо гориво ракети подадоха мощния тласък, от който самолетът се нуждаеше, за да се вдигне с пълния си товар в небето. Тромавият LC-130 се откъсна от земята и се устреми нагоре.
Двама войници останаха да обстрелват барикадата на Килкъни, а Албрет и още един от мъжете заобиколиха модула. Щом стигнаха до кулата, легнаха по корем и запълзяха към квадранта на нападателя. Скрит в сенките, Албрет огледа внимателно пространството под модула, но различи единствено двата трупа.
— Задръжте стрелбата — нареди по микрофона си Албрет. — Изчезнал е, но бъдете внимателни. Измъкнете телата на нашите хора и ги натоварете на самолета.
Албрет и съпровождащият го войник се измъкнаха изпод модула и претърсиха наоколо. Плавните, закръглени форми на издигнатите модули не предлагаха никаква възможност човек да се изкатери по тях. Албрет се вгледа в далечината, но не видя нищо да се движи из ледената пустош. Там, където слънцето беше увиснало ниско в небето, хоризонтът беше погълнат от ослепителен блясък.
Килкъни освободи спирачката, хвана ръба на кабината и бутна с все сила. Обърна ледоходната лодка по посока на пистата. Вятърът духаше почти перпендикулярно на пътя, който трябваше да измине. Когато платното беше подхванато от ледения повей и лодката се ускори, Килкъни скочи в отворената кабина и остави временно лодката да се забави, докато се бореше с насрещния вятър. Седна с изправен гръб и започна да управлява с помощта на малкия щурвал, като притискаше с крак автомата към корпуса. Бялата ледоходна лодка подскочи напред, когато Килкъни изпъна платното, за да хване силата на вятъра.